Прилича ли ви Дора Сомова на японка? Да, особено, когато е облечена в някое от невероятно красивите си кимона, ушити от самата нея. Срещнах се с Дора две седмици преди най-големият фестивал за японска кулутра в България – Aniventure 2014, който се проведе миналият уикенд в София. Ето какво разказа тя за Япония, кимоната и по какъв повод може да облечеш кимоно.
Представи се с няколко изречения на читателите на Kafene.bg.
Казвам Дора Сомова, а Дора не е съкращение от друго дълго име. Основно се занимавам с кино – работя в киноидустрията като реквизитор или гардеробиер на терен. Отстрани погледнато Япония заема голяма част от живота ми – интересите ми и хобитата ми на този етап са свързани с японската култура, но Япония за мен сега е просто още една призма, през която мога да гледам на света, фаза в живота ми, както беше преди това Аржентина, а преди това – Индия.
Как започна да шиеш кимона?
Едно от хобитата ми е косплей – за хората, които не са запознати с тази чуждица – това е пресъздаване на герои от филми, анимации, комикси или копютърни игри. Покрай това ми занимание, което се оказа полезно за работата ми и работата ми – полезна за него, ми се наложи няколко пъти да шия кимона и така малко по малко се запознах с изкуството да сглобиш от плат една наглед изключително проста дреха, която крие малки тайни, на които все още се уча.
Откъде взимаш платовете?
Платове купувам от там, където всички купуват, като търся десени, които могат да се вържат с тематиката и биха изглеждали добре в японска среда. Много ми се иска да се добера до някое оригинално руло плат за кимоно, но това ще се случи в необозримото бъдеще.
Спазваш ли строго правилата за определена за кройка или влагаш творчество?
Да, разбира се, спазвам ги, доколкото съм запозната с тях, но като всеки занаят, макар и да си научен от майстора на основите, само с практиката откриваш тънкостите, които са по-важни от правилата. Докато се ровя сред другите майстори и почитатели на кимоната (за моя радост във Фейсбук те не са никак малко) открих, че някой нарушения, които съм си позволявала да правя за удоволствие, всъщност са ги правили и други. А най- успокоителното за мен е, че те са японци – което ми дава правото да продължа да експериментирам и да не се чувствам излязала от правия път. На този етап кимоната, които шия са правени с помоща на машина най-вече защото спестява време и прави крайния продукт все пак позволяем като цена на нашия пазар, но съм се заканила да ушия кимоно за себе си на ръка, така както майсторите в Япония правят поръчковите. Не мога да твърдя уверено и сигурно, че мойте кимона са толкова добри като тези в Япония, но мога да обещая, че се старая да са колкото се може по близки до оргиналните. (все пак съм самоука, от книги и нет, а не от жив майстор. Но, не бих отказала година две чиракуване 🙂
Разкажи малко повече за кимоното юката.
Кимоно е обобщителна дума какти ние казваме дреха или носия, но в момента, в който искаме да уточним за какъв вид дреха говорим, влизат в употреба думички като юката, хакама, фуросоде и т.н. Юката буквално от японски означава дрехи за след баня и всъщност са неделима част от посещението ви в традиционни хотели (рьокан) с минерални извори. В стаята ви освен кърпа за главата и тялото ви чакат и комплект юката с оби колан. Това с което обаче са популярни, е че юката се носят през лятото, в неформални случаи и по време на летни фестивали като Ханаби (фестивал на фойервеките). Традиционно юката са се боядисвали в индигово сини цветове, но в днешно време десените и цветовете са неограничени. По-ярките цветове и шарки се носят от младите и децата, докато по-възрастните се придържат към по-приглушени палитри и мотиви.
Юката е лека и прохладна дреха, тъйкато не изисква подплати и тежко бельо и обикновенно се от леки памучни платове, носи се с дървени сандали наречени гета и несе изискват чорапите наречени таби. Носи се и от мъже и жени, като разликате в дължините на ръкава. Както кимонто се загръща отгоре лявата страна и се носи по същия начин, но доста олекотена от към слоеве.
Ти в какви случаи обличаш кимоно?
За почитателите на японската култура винаги се намират поводи да облекат юката, дори да не са в Япония. В днешно време се организират фестивали, посветени на японската култура, на които с удоволствие можете да отидете облечени в тази лека дреха, а частните поводи зависят само от вас самите. С мои приятели си правим тематични рожденни дни или събирания и купони, на които задължително трябва да сте облечени в определен стил и не рядко това е Япония. Юката не е толкова ангажираща като кимоното, можете да се научите да се обличате сами и е доста по-удобна от тежките официални кимона.
Освен от кимоната, кои други японски изкуства са ти любими? Ще издам, че миналата година участва с няколко свои картини кири-е на изложбата в Дните на японската култура в България.
Както казах преди много голяма част от хобитата ми в момена са свързани с Япония, но всичко започна от детската градина където се научих на първите си оригами фигури. Оригами е мойта най-голяма страст и от него малко по малко преминах към кири-е, киригами, темари и т.н. Все още страста ми към него не е отшумяла, даже ми помага повече да разбера останалите японски изкуства. Мисля че единственто, което не ме влече е да правя суши, но пък го ям с огромно удоволствие.
Доколко българите сме отворени към чужди култури и умеем не само да ги съпреживяваме, но и да ги разберем и признаем достойнствата им?
Мился, че въпросът не е доколко българите, а до колко хората са отворени към чужди култури, защото няма значение дали си от 
Балканите, арабския свят или Северна Америка, ако си отворен за нови познания, всяка култура ти дава още един прозорец, през който да погледнеш. Аз самата, сблъсквайки се с толкова много и различни култури, разбрах едно – всички хора имат едни и същи проблеми и мечти, само езика, на който го изказват е различен. А културите са различни езици, ако искаш – се учиш ако не искаш – смяташ че другият те е обидил и си тръгваш, отогворил му по подобаващ според теб начин, без значение, че всъщност този отсреща може да ти се е обяснявал в любов.
Как ще завършиш изречението Япония за мен е…
За мен Япония е просто още един прозорец, още един език, още една врата, през която мога да се наслаждавам на този свят и неговата красота.
Прочетете още:
Емилия Скотник: Искам да направя "Оригами клуб"
Рина Пападополу-Узунова: Любовта ми към Япония и кири-е е безгранична