От 12 до 18 септември във филмотечно кино "Одеон" ще се проведе панорамата "Николай Хайтов в бълграското кино", посветена на 95 години от рождението на академик Николай Хайтов (1919-2002). Входът е свободен!
Програмата включва: две фотоизложби и прожекция на филми в кино "Одеон"
Във фоайето на кино "Одеон” ще бъде представена фотоизложба с кадри от филми по сценарий на Хайтов, фотоси от снимачната площадка и плакати. Фотоизложбата е дело на Фондация „Памет”.
В зала „Средец” на Министерство на културата от 15 до 26 септември 2014 може да видите и фотоизложбата „Светът на Хайтов”, организирана от Фондация „Памет” съвместно с Иво Хаджимишев. Откриването на изложбата е на 15 септември от 18.30 часа
Програма на филмите от панорамата:
12 сепетмври, петък, 14.00 ч. – Шарен свят, Изпит
12 септември – 18.30 ч. – официално откриване на панорамата "Николай Хайтов в българското кино" с филма "Краят на песента"
13 септември, събота, 14.15 ч. – Козият рог
13 септември, събота, 18.30 ч. – Дърво без корен
14 септември, неделя, 14.14 ч. – Орисия
14 септември, неделя, 18.30 ч. – Капитан Петко войвода
15 септември, понеделник, 13.45 – Мъжки времена
15 септември, понеделник, 18.30 – Ориния
16 септември, вторник, 14.30 ч. – Капитан Петков войвода
16 септември, вторник, 18.30 ч. – Козият рог
17 септември, сряда, 14.15 ч. – Дърво без корен
17 септември, сряда, 18.30 ч. – Мъжки времена
18 септември, четвъртък, 14.45 ч. – Краят на песента
18 септември, четвъртък, Изпит и Гола съвест
Шарен свят
Изпит
България, 1971, 52 мин.
реж. Георги Дюлгеров, сц. Николай Хайтов, оп. Радослав Спасов, худ. Виолета Йовчева, муз. Симеон Пиронков, с Филип Трифонов, Вълчо Камарашев, Снежина Балабанова, Петър Славов, Никола Тодев, Стефан Мавродиев
НАГРАДА НА КРИТИКАТА, Варна, 1971
НАГРАДА НА ЖУРИТО, Локарно, 1972
"В работата на завършилия ВГИК млад режисьор Георги Дюлгеров се чувства едно преосмислено влияние на новото грузинско кино. Той съчетава простотата на киноавтентизма с усета за суровата поезия на родопския бит. Този дебют е една зряла кинематографична изява." Огнян Сапарев
Гола съвест
България, 1971, 51 мин.
реж. Милен Николов, сц. Николай Хайтов по едноименния му разказ, оп. Крум Крумов, худ. Ангел Ахрянов, муз. Борис Карадимчев, с Константин Коцев, Георги Георгиев, Желчо Мандаджиев, Наум Шопов, Домна Ганева
НАГРАДАТА НА КИНОКРИТИКАТА НА СБФД, 1971
НАГРАДА НА КИНОКРИТИКАТА, НАГРАДА ЗА МЪЖКА РОЛЯ НА КОНСТАНТИН КОЦЕВ И НАГРАДАТА ЗА СЦЕНАРИЙ, ВАРНА, 1971
"1932. Гроздан Панайотов е горски стражар в землището на село Добралък и член на управляващата Демократическа партия. Обезпокоен, че гората се сече незаконно, той се оплаква на кмета, който го уволнява…Следват неприятни перипетии, опит за подкуп от дървената "мафия", заплаха от затвор – все добре познати и до днес практики…На финала Гроздан символично погребва "чистата си съвест" в ковчег, в който се мъдри календар от 1932 с ликовете на лидерите на Демократическия сговор…"
Енциклопедия "Българско кино". Изд. "Титра", София, 2000
Краят на песента
България, 1970, 90 мин.
реж. Милен Николов, сц. Николай Хайтов по неговия разказ “Ибрям Али”, оп. Ивайло Тренчев, с Васил Михайлов, Ицхак Финци, Досьо Досев, Катя Паскалева
"Светът на Николай Хайтов е сложен, богат, многопластов и никак не е удобен, никак не е лесен, както може би изглежда на пръв поглед, за кинематографично претворяване. Художественият свят и образите на писателя се изправят пред нас не само със своята реалистична конкретност, в която се оглеждат природата, битът и нравите на хората от родопския край, но се изправят и с една особена поетична условност. Хайтов създава своите "мъжки времена" като условност, като една проекция на идеалите си… Той има като художник това право, защото по законите на изкуството създава една нова действителност. Създава я, за да ни въздейства чрез нея, за да ни направи по-добри, по-благородни, по-човечни….В условен баладично-легендарен стил е решена и линията с Найме – много удачна с присъствието си, почти безмълвно, но толкова изразително, е младата актриса Катя Паскалева."
Атанас Свиленов
Козият рог
България, 1971, 101 мин.
реж. Методи Андонов, сц. Николай Хайтов по едноименния му разказ, оп. Димо Коларов, худ. Константин Джидров, автор и изпълнител на песента: Мария Нейкова, с Антон Горчев, Катя Паскалева, Милен Пенев
ПЪРВА НАГРАДА И НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА, Варна, 1972
СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО, Карлови Вари, 1972
“СРЕБЪРЕН ХЮГО” Чикаго, 1973
ТРЕТА НАГРАДА, Коломбо, 1973 (Шри Ланка)
НАГРАДА ЗА ЖЕНСКА РОЛЯ НА КАТЯ ПАСКАЛЕВА, Панама, 1972
НАГРАДАТА “ФЕМИНА” ЗА НАЙ-ДОБРА АКТРИСА, Брюксел, 1973
ГОЛЯМАТА СРЕБЪРНА КУПА, Сантарен, (Португалия), 1973
"КОЗИЯТ РОГ"(режисьор Методи Андонов) е посочен за най-добрия български филм за всички времена в анкета на в. "Култура" от 1993. В анкетата участват български кинематографисти от всички професии.
"Мария е свободолюбивият ренесансов човек и преоткрива света със сетивата си. Възпитана страстно да мрази, девойката и страстно обича, не познава степените и нюансите на страстите, знае само върховете им." Николай Хайтов
"В киното най-силно, най-плътно усещах общуването с Методи Андонов. Той познаваше секретните "кодове" за човешки контакти, знаеше различни начини за докосване до актьорската душа, усещаше нейните тънки вибрации. Също така умееше да се идентифицира с актьора, да нажежи творческата температура до градуса, в който изживяванията стават "едно към едно"…Този филм е Божи пръст в съдбата ми." Катя Паскалева
Дърво без корен
България, 1974, 86 мин.
реж. Христо Христов, сц. Христо Христов, Пантелей Пантелеев по мотиви от разказите на Н. Хайтов „Към върха” и „Дърво без корен”, оп. Атанас Тасев, худ. Христо Христов, муз. Красимир Кюркчийски, с Никала Дадов, Невена Коканова, Марин Янев, Николай Кедев, Павел Поппандов
ПЪРВА НАГРАДА, Варна, 1974,
ЕДНА ОТ ЧЕТИРИТЕ ПЪРВИ НАГРАДИ, КАРЛОВИ ВАРИ, 1974
ГОЛЯМАТА НАГРАДА, ПРАД (ФРАНЦИЯ), 1978
„Приведен над дърво възрастен мъж привързва с лико поставения калем. Това е Гатьо – почитан в селото човек, някогашен ятак и основател на стопанството. Той има една мечта – да опитоми дивата круша, да направи цветна пътека от плодни дръвчета към върха на селото. Умира жена му и той отива да живее при сина си в града. Шумът и динамиката на големия град смущават стария човек. Снахата, която е актриса, се опитва да вникне в душевния живот на стареца, но не може да му помогне. Гьтьо търси човешки контакти, но намира безразличие. Адаптирането му към новата среда е невъзможно…”
Енциклопедия „Българско кино”. София, Титра, 2000
Мъжки времена
България, 1977, 125 мин.
реж. Едуард Захариев, сц. Николай Хайтов (по разказите му „Мъжки времена” и „Сватба”), оп. Радослав Спасов, худ. Ангел Ахрянов, муз. Кирил Дончев, с Григор Вачков, Мариана Димитрова, Павел Поппандов, Велко Кънев
НАГРАДАТА ЗА МЪЖКА РОЛЯ НА ГРИГОР ВАЧКОВ и НАГРАДАТА ЗА ЖЕНСКА РОЛЯ НА МАРИАНА ДИМИТРОВА, Варна, 1978
ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ЗЛАТНИЯТ КОЗИРОГ” НА МАРИАНА ДИМИТРОВА, Техеран, 1977
НАГРАДАТА ЗА ЕДИН ОТ ТРИТЕ НАЙ-ДОБРИ ФИЛМА И ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ НА ФИПРЕССИ, Антверпен, 1978
НАГРАДАТА НА СБФД ЗА ОПЕРАТОРСКА РАБОТА, 1977
„Някога краденето на моми е било занаят. Не какъв занаят, а въпрос на мъжка чест и достойнство. За него се хващали най-силните, най-опитните и най-честните. Такъв е Банко – горд планинец, комуто е възложено да открадне хубавата и трудолюбива мома Елица. Трябва да я отведе при мекушав и слабоват младоженец, който мисли, че може да притежава всичко срещу пари…Но нещата излизат от контрол…”
Енциклопедия „Българско кино” . Титра, София, 2002
Капитан Петко Войвода
България, 1981. Телевизионен сериал – 12 серии.
реж. Неделчо Чернев, оп. Димо Коларов, худ. Костадин Русаков, муз. Петър Ступел, Атанас Бояджиев, с Васил Михайлов, Пламен Дончев, Петър Чернев, Стоян Гъдев, Продан Нончев, Наум Шопов, Васил Банов, Бистра Марчева и др.
XII СЕРИЯ „ПЕТКО ЛЕ, КАПИТАНИНЕ”
„След Освобождението на власт идват хора, които нямат нищо общо със събитията, или както Петко Войвода ги нарича „гавази на Фердинанда”. Всичките му критики спрямо властта му струват скъпо. Вследствие на жестоки побоища и мъчения в затвора Петко Киряков с всеки изминал ден все повече отпада физически. Мъчат го болки в стомаха и гърдите. Отказват му пенсия като поборник, а и не му дават работа. Войводата е вече на легло. Отчаян, едва движейки се, той написва на черен плат „Те погребаха България” и го окачва на покрива на къщата си. В резултат на това противниците му го убиват. След него остава народната песен „Петко ле, капитанине”.”
Енциклопедия „Българско кино”. „Титра”. София, 2000
„По популярност този сериал се приближава или измества „На всеки километър”. В основата му е реална историческа личност. Невероятният живот на героя е добра основа за повдигане на патриотичните чувства и представяне на драматични, мелодраматични и сцени на действието. Благодарение на телевизионното излъчване капитан Петко Войвода от регионална фигура се превръща в национална историческа личност. Славата му се пренася и върху авторите – преди всичко върху изпълнителя Васил Михайлов, както и върху сценариста Николай Хайтов, който има встъпителни думи преди всяка селия.” Александър Янакиев
Орисия
България, 1983, 86 мин.
сц. и реж. Никола Корабов, по мотиви от разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов, оп. Пламен Сомов, худ. Елиана Стоянова, Цветана Янкова, муз. Оформление Никола Корабов, с Любен Чаталов, Елефтери Елефтеров, Мария Христова, Христо Гърбов, Йордан Спиров, Леда Тасева
НАГРАДАТА ЗА РЕЖИСУРА, Варна, 1984
СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО, почетен диплом на СИДАЛК, Тренто, 1984
НАГРАДАТА НА СБФД ЗА ОПЕРАТОРСКА РАБОТА НА ПЛАМЕН СОМОВ, 1983
"Ако оголим тази родопска сага до скелета на фабулата – „Дядото и Бабата женят Момчето за Момичето, но Мъжът с коня откупува Момичето срещу два красиви пръча…" – за всички настъпва трагедията на разкъсаната хармония. Разкъсана е любовта. Ранената любов си отмъщава до преклонната възраст на героите, когато те отново се събират, за да сплетат най-после протегнатите през годините ръце.” Иван Стоянович