"Изменник" от Робин Йънг е книга 2 от трилогията “Бунт” (Издателство "Сиела", превод от английски Павел Талев, стр. 584, цена 19,00 лв.).
* * *
Английският крал Едуард настъпва в Шотландия. Кампанията му да обедини Британските острови под една корона е вдъхновена от пророчество за крал Артур. Вече е подчинил Уелс и сега има нужда само от Жезъла на Свети Малъки, символ на ирландската нация, за да осъществи съкровеното си желание.
Само един човек може да осуети плана му. Робърт Брус напуска разкъсваното си от война отечество и отплава за Ирландия, решен да намери Жезъла, за да не попадне в ръцете на Едуард. Във вените му тече кръвта на крале, а съдбата му да превърне в реалност претенцията на фамилния клан за трона на Шотландия изгаря мозъка му. Робърт бяга през дивата страна, преследван от безмилостен убиец, но му предстои още дълъг път преди да постигне амбицията си. И други очи гледат към короната на Шотландия, срещу него са се съюзили стари врагове.
Това е игра на завоевания, могъщество и коварство и Робърт разбира, че за да оцелее, трябва първо да се откаже от всичко, което му е скъпо. Винаги е бил готов да умре на бойното поле, но какво друго трябва да жертва, за да запази живи надеждите си?
“Изменник” е изумителен разказ за съзаклятия, поделена вярност, битки и предателства – великолепен портрет на Средновековието.
“Робин Йънг го рисува отново с това продължение на “Бунт”. С типичния за нея замах тя прокарва изпълнен със страсти път през размирните, сложни, разделни времена на Брус и Уолъс, които обясняват многобройните предателства, удари в гръб и измени. Тя преплита преклонението пред древните реликви и тяхното обаяние с кървавия прагматизъм на всяващата ужас армия на Едуард, за да създаде една великолепна, кървава и изпълнена със страсти история, която ще се хареса както на почитателите на “Червената кралица” на Филипа Грегъри, така и на онези, които харесват „Агинкорт” на Бърнард Корнуел.”
Манда Скот, автор на бестселъри от поредицата за келтската царица Боудика, получили международна известност.
“Робин има чудна дарба. Зад паравана на историята тя стига до първоизточниците на легенди и предания, за да измъкне още по-убедителни подробности. В тази книга стига до началото на митовете за реликвите на четирите нации, създали Британия. Това са шотландският камък от Скун, английският меч Куртана, короната на Артур от Уелс и Жезъла на Свети Малъки от Ирландия. Според пророчеството, когато всичките бъдат събрани заедно, в Британското кралство отново ще настъпи мир. Книгата е завладяваща, вълнуваща и написана с бързо, напрегнато темпо, което грабва читателя и не го пуска до самия край. Това е най-доброто в съвременната литература на историческа тематика и тук Робин разкрива напълно способностите си.”
За автора
Робин Йънг е родена в Оксфорд и израства в Мидландс и Девън. Има магистърска степен по творческо писане от университета в Съсекс и живее постоянно и пише в Брайтън. Нейният първи роман “Братството” е най-продаваният дебютен роман с твърди корици за 2006 г., а изданието с меки корици също се нарежда в списъка на първите десет бестселъра. Следват още два бестселъра – “Кръстоносен поход” и “Реквием”, с които завършва трилогията “Братството”.От тях вече са продадени над милион екземпляра и са преведени на деветнадесет езика. Идеята за написването на новата трилогия на Йънг, която започва с “Бунт” и продължава с “Изменник”, възниква при едно по-ранно изследователско пътуване в Шотландия.
Робин обяснява: “Ден след ден от страниците на историята и пустия пейзаж една фигура се очертаваше все по-внушително и по-ясно пред очите ми: Робърт Брус. Той ме взе със себе си и ме поведе към историята за ожесточени фамилни вражди, две граждански войни и борбата за короната. Осъзнах, че не е възможно този герой да играе второстепенна роля в разказа за друг човек. Неговата история беше твърде завладяваща, твърде сложна и твърде добра, за да бъде осакатена така, че да пасва на другата.”
Биография
Родена съм в Оксфорд през септември 1975 година, единствено дете на баща – строителен инженер и майка-художничка, която пееше народни песни. По майчина линия кръвта ми е уелска и ирландска, а по бащина е английска и шотландска, затова се считам за истинска британка. Обичам историята на тези острови и богатството на нашето творческо наследство. За пръв път открих магията на разказвачеството чрез дядо ми. По-късно, когато семейството ми се премести в едно рибарско селище в Девън, в училище имах късмета да ми преподава фантастичен учител по английски. Там започнах да пиша поезия, после разкази, след това статии за училищния вестник. Не мога да си спомня кога точно желанието да пиша се превърна в решение да стана журналистка. Мисля, че бях на 14, когато бях стигнала до заключението, че писането на разкази изобщо не е подходяща работа.
През следващите няколко години продължих да пиша стихове, цели купища, повечето от които ужасни, от време на време с по някой бисер, благодарение на който спечелвах грамоти или публикации в различни антологии. В продължение на седмица работих за един местен вестник (когато си на 15 интервюираш възрастни дами за това колко вълнуващо е, че котката им се е покатерила на някое дърво, от което не може да слезе) и бях определена да пиша и да редактирам месечната притурка “Страница на младия човек” за един регионален вестник. Когато спечелих награда за статиите си, реших, че съм избрала подходящата кариера. Напуснах дома си на 17 и постъпих в Колежа Ексетър – специалност английски, изкуство и комуникации, където бях изумена от Шекспир, смутена от Чосър и изпих твърде много бира. Втората година бях избрана за говорител на студентския съюз, пих още повече бира и редактирах списанието на колежа. По това време започна да се възвръща и интересът ми към музиката.
Родителите ми обичаха фолклора. Майка ми пееше в един състав и в най-ранните си спомени се виждам да седя на поляни, заобиколена от празни бирени халби, докато един шишкав човек пее, а по гъстата му брада се стича уиски. Спомням си как двамата с баща ми виехме като вълци, когато майка ми се опитваше да пее вкъщи, но макар външно да се присмивах на цялата работа, музиката, в това число и фолклорът, се промъкнаха от рано в мен и си останаха там. В тийнейджърските години започнах да пея в клубове, обърната с гръб към публиката като Джим Морисън (американски певец, писател и поет). В колежа се сработих с няколко пътуващи състава и прекарвах летата, обикаляйки от фестивал на фестивал. Обаче когато си заобиколен от талантливи музиканти, а си аматьор, не напредваш много, затова реших да правя само това, което умея най-добре. Ще стана журналистка, която пише за музика!
Преместих се в Брайтън, когато бях на 19, след като в резултат на едно хрумване се озовах там и зарязах университета. Една вечер седях в лондонска кръчма с един журналист от Националната музикална асоциация. Просто му казах, че искам да правя това, което той прави. Журналистът поклати глава, отпи голяма глътка от халбата и ми каза, че не мога да стана журналистка. „Прекалено деликатна си – каза направо той. – Доникъде няма да стигнеш.”
Една вечер в кръчмата видях обява за доброволци, които да работят за предстоящ местен фестивал. Идната вечер имаше сбирка и аз отидох. Това, което започна като нещо незначително, се превърна във внушително музикално събитие, на което станах координатор заедно с още една жена. Беше открит фестивал, в който само през първата година участваха 20 000 души, а на следващата станаха двойно повече. Правехме всичко от наемането на тоалетни, взаимодействието с представители на градския съвет до рекламата. Карахме на адреналин, стимулиращи таблетки и сайдер. Обаче успехът стана причина и за провала ни. Градският съвет реши, че сме станали прекалено големи и отказа да даде разрешение фестивалът да се състои за трети път. Прекарах следващото лято, участвайки в разни незаконни щуротии, които ставаха тук и там из Англия. Спомням си едно парти на планински връх по време на протест срещу използването на взривове в мините в Уелс, също така как издишвахме огън на покрива на едно кафене на крайбрежния булевард в Брайтън, как полицията преследваше из Съсекс микробуса ни, снабден със звукова система за примамка на дивеч, как организирахме шумни техно купони в изоставени киносалони, фабрики за бои и общински сгради в Лондон. Да си кажа право, друго много и не си спомням. Но най-накрая лятото свърши. Свалих дрънкулките, които си бях пробила тук и там, разплетох плитките и си намерих работа, първо в един нощен клуб в Брайтън, който ръководих в продължение на година, после като управител на бар от верига кръчми. Това беше най-лошата работа, която съм имала, откакто на 13 изкарах един ден в чистене на бунгала в къмпинг. Босът ми беше грамаден грозник, а заплащането смешно. Спаси ме един рицар с лъскава спортна кола, директор на Хай-фи компания, който често посещаваше кръчмата. Той ми даде временна работа. После я напуснах, но останах с него. Оттогава сме все заедно.
Накрая на 22, изтощена от работата до късно през нощта и ниското заплащане в развлекателния бизнес, реших, че имам нужда от кариера. Кандидатствах за куп работи, подходящи за зрели хора, и получих една в строителния бизнес, като първоначално работех на касата, а после предлагах съвети на клиенти за инвестиции. Семейството и приятелите ми бяха шокирани. Имах бадж с името ми, изписано на него, и бях облечена в костюм, а по-късно се случи нещо още по-странно, защото за мен математиката, без всякакво съмнение, беше най-противното нещо на света. Обаче мислех в дългосрочен план и предприех всички нужни стъпки, за да стана финансов консултант. Но нещо се обърка. След няколко месеца започнах да пиша роман. Трябваше да бъде първият от фентъзи поредица. Пишех непрекъснато, яростно: това бе първото нещо, с което се залавях сутрин. Пишех в бележника в офиса през обедната почивка, нощем, всеки уикенд. След шест месеца имах роман от 350 000 думи (почти два пъти по-голям от “Братството”). Мисля, че това творческо излияние, което приличаше по-скоро на повръщане, се дължеше на факта, че в работата в офиса нямаше нищо творческо. Мразех целия корпоративен свят, пълен с бизнес инициативи, златни звезди и политика. Не беше за мен и накрая напуснах.
През есента на 2 000 година отидох в Египет и се влюбих в прахоляка, пустинята, историята и хората. Когато се върнах, се записах в начален курс по творческо писане в университета в Съсекс. Към края на същата година бях започнала да пиша “Братството”, идеята за който ми беше дошла предишната година. Това трябваше да бъде най-голямото и най-дръзкото начинание в живота ми. От първата идея до отпечатването на първия ми роман изминаха седем години, като през цялото време вършех и изследователска работа, тъй като никога преди това не бях учила история.
Когато началният курс свърши, продължих, за да получа магистърска степен по творческо писане, изкуство и образование отново в университета в Съсекс. Работих с няколко великолепни преподаватели и писатели и получих отлични оценки. Продължих да пиша “Братството”, което вече бях превърнала в трилогия, и след 13 отказа един литературен агент ме включи в списъка на клиентите си в деня, в който завърших. През следващата година продължих да пиша, водих подготвителен курс и преподавах творческо писане в местен колеж. При първия опит “Братството “ беше отхвърлено от издателите, макар че трима редактори поискаха да го видят отново след някои преработки. През това време изпаднах в сериозни финансови затруднения, тъй като трябваше да разчитам само на подкрепата на партньора ми и помощта на семейството и приятелите ми. Поех дълбоко въздух, напуснах работата си като преподавател и пренаписах романа за последен път с разбирането, че ако не пробия, ще трябва да спра и да се заема изцяло с преподаване, за да си изкарвам прехраната. След разгорещени пазарлъци трилогията “Братство” си намери чудесен дом в издателство “Ходър и Стотън”.
Сега живея в Брайтън, пея под душа и все още пиша поезия, отбягвам математиката, все още пия твърде много бира и обичам народните песни.
Рецензии
Робин Йънг продължава най-новата си поредица („Бунт”) с „Изменник”. Това е интересен избор за една поредица. Да пише лоши неща за Брус означава да настрои враждебно срещу книгата голяма част от Шотландия, но при нея не става така. Тя е написала романа си със съчувствие, но честно. В битката срещу прекалено ненаситните ръце на английските рицари (които, да си го кажем направо, са били просто една шайка с норманско потекло) не съм сигурен кой (в това число и кралят) би се чувствал в безопасност в обкръжението на тези мъже. Оцеляването и подобряването на позициите е зависело от това кой ще спечели състезанието, кой кого познава, кой какво знае и за кого. Църквата не прави изключение и участва активно в тази надпревара.
Подобно на всяка книга, която съм чел от авторката, и тази изобилства с герои, с дълбоко вникване в особеностите на епохата и с реални познания за избрания период. Извършеното от нея проучване е инвестиция, която личи от всяка страница, от всяко изречение, а това й помага да ни поднесе един великолепен разказ.
Едно от нещата, с които ни привлича тази трилогия, са познатите имена, най-известни от които са Едуард I и Уилям Уолъс, но поредицата не се занимава само с главните герои. Вместо това Робин Йънг изтъкава пъстър гоблен от герои и типични за периода лица, като ни поднася много по-цялостен и реалистичен разказ, отколкото един средно добър разказвач. Въпреки че съдбата на Робърт Брус ни е общо взето позната, накрая Робин Йънг ни кара да се питаме дали тя би могла да бъде променена. Дали, ако амбициите му бъдат осъществени, той ще остане човекът, който би искал да бъде, или ще се срине до нивото на онези, които презира? Какви компромиси трябва да направи като човек, за да стане това, което иска да бъде?
Започнах да се увличам, но в книгата и в поредицата има такава дълбочина, че когато я свършиш, те кара да се замислиш върху прочетеното. Годината ще ми се види твърде дълга, докато чакам третата книга.
Горещо ви я препоръчвам.
САМ ПОТОМЪК НА КРАЛЕ, ТОЙ НЯМА ДА ПРЕКЛОНИ ГЛАВА ПРЕД ЕДИН ЗАВОЕВАТЕЛ
Английският крал Едуард настъпва в Шотландия. Кампанията му да обедини Британските острови под една корона е вдъхновена от пророчество за крал Артур. Вече е подчинил Уелс и сега има нужда само от Жезъла на Свети Малъки, символ на ирландската нация, за да осъществи съкровеното си желание.
Само един човек може да осуети плана му. Робърт Брус напуска разкъсваното си от война отечество и отплава за Ирландия, решен да намери Жезъла, за да не попадне в ръцете на Едуард. Във вените му тече кръвта на крале, а съдбата му да превърне в реалност претенцията на фамилния клан за трона на Шотландия изгаря мозъка му. Робърт бяга през дивата страна, преследван от безмилостен убиец, но му предстои още дълъг път преди да постигне амбицията си. И други очи гледат към короната на Шотландия, срещу него са се съюзили стари врагове.
Това е игра на завоевания, могъщество и коварство и Робърт разбира, че за да оцелее, трябва първо да се откаже от всичко, което му е скъпо. Винаги е бил готов да умре на бойното поле, но какво друго трябва да жертва, за да запази живи надеждите си?
“Изменник” е изумителен разказ за съзаклятия, поделена вярност, битки и предателства – великолепен портрет на Средновековието.
Майкъл Джек:
“Изменник” е втората книга от поредицата за Робърт Брус и неговия бунт срещу англичаните в лицето на Едуард I. Това е периодът, в който се бях потопил през последните седемнадесет-осемнадесет години заради книгата ми “ Болдуин дьо Фърншил” от поредицата “Хищник”.
“Робин има чудна дарба. Зад паравана на историята тя стига до първоизточниците на легенди и предания, за да измъкне още по-убедителни подробности. В тази книга стига до началото на митовете за реликвите на четирите нации, създали Британия. Това са шотландският камък от Скун, английският меч Куртана, короната на Артур от Уелс и Жезъла на Свети Малъки от Ирландия. Според пророчеството, когато всичките бъдат събрани заедно, в Британското кралство отново ще настъпи мир.
И така, историята започва с Жезъла на Малъки, т.е. с първото пророчество, и продължава бързо до времето на Брус и първите му дни след разпалването на бунта в първата книга. Брус бяга от англичаните и отново е в Ирландия. Ала когато се сдобива с Жезъла, със спокойствието му е свършено. За да се спаси и да го запази, го дава на един роднина, но след това е заловен. Бяга от затвора и успява да се промъкне до англичаните, където с обещания за вярност успява да се настани в двореца. Това обаче е дворът на крал Едуард, в който на никого нямат пълно доверие, особено пък на човек, който е бил бунтовник. Брус трябва да се докаже, като се сражава и убива сънародници, за да може да запази страната си и надеждата сам да вземе короната на Шотландия.
Тази книга е посветена на по-ранния период от живота му. Паралелно с неговата история има и много други неща, като се започне с това, че изпраща брат си в Ирландия, за да завладее ирландската корона, и се стигне до битките, в които разбива английските армии при Банокбърн и набезите, донесли големи беди на Пограничните райони чак да Йорк. За тях, без съмнение, ще се разказва в третата книга. Но засега тази книга е завладяваща, вълнуваща и написана с такова бързо и напрегнато темпо, че грабва читателя и не го пуска до самия край.
Това е най-доброто в съвременната историческа литература и тук Робин разкрива напълно таланта си. Единственият ми проблем е, че трябва да намеря предишните й книги, а и да чакам една година до появата на следващия й роман.