Откъс от „На юг от екватора“ от Филип Куманов. Повече за книгата прочетете тук.
Летище Грумети по нищо не се отличава от Серонера. Под една от стрехите на единствената малка сграда стои чернокож в униформа и с калашник. По-възрастният пилот на прощаване се извинява.
– Знаете ли – казва той, – по тия места вали само десет дни през годината и вие уцелихте един от тях.
Посреща ни танзаниецът Робърт, който ще ни съпровожда през следващите дни. От него научаваме, че се намираме в Западния коридор на Националния парк „Серенгети“. Дъждът спира още докато се настаняваме в джипа, който ще ни бъде единственото превозно средство през близките дни. Ние, седем български пътешественици, го изпълваме. Той е пригоден за сафари. Покривът му се повдига и когато колата е спряла и не вали, можеш да стоиш прав и отгоре да съзерцаваш околността. Робърт сяда зад кормилото от дясната страна, както е обичайно в бившите английски колонии. Поемаме из саваната все още под тягостното впечатление от опасния полет и с тревога за неясните изгледи относно атмосферните условия.
Първите животински обитатели, които виждаме, са импалите. Нежни, грациозни създания. Деликатните извивки на тънките рога на мъжките импали им придава допълнително очарование. Робърт ловко направлява джипа по неравния път и същевременно ни дава първите разяснения:
– Младите мъжки импали ходят на групи. Това е ергенско стадо. После късметлиите от тях се ограждат с по няколко женски антилопи и така се образуват хареми.
Бедите и тревогите ни през тоя ден нямат край. В колата проникват мухи цеце. Те веднага се заемат с нас. Ужилването от крилатите натрапници е болезнено и от време на време някой в джипа изохква. Тези мухи са по-едри от нашенските. Робърт ни успокоява, че не са опасни, а само досадни и че в районите наоколо нямало сънна болест. За да се пази от тях, той периодически размахва голяма кърпа над главата си. Една муха кацва на прозореца до мен и временно замира. Използвам момента и я удрям с опакото на ръката си. Мухата буквално се пръска и цялото стъкло е залято с алена кръв, сякаш не насекомо е смачкано, а е разкъсана човешка артерия. Робърт ме поглежда с упрек. Мисля, че е заради изцапания прозорец. Едва по-късно разбирам причината – ликвидирал съм живо същество и така съм нарушил екоравновесието в парка „Серенгети“, където човек може да бъде само зрител. В резервата хората нямат право да секат дървета, да убиват животни, въобще да се намесват в естественото съжителство между биологичните видове.
Надвечер, изпохапани от нахалните мухи цеце и потиснати от лошото време, пристигаме в отреденото ни за нощуване място – луксозния палатков лагер „Киравира“. Намира се между втория и третия градус южно от екватора. Палатките, издигнати върху немного високи дървени платформи, са пръснати сред гъсталаци. В Танзания е обичайна практиката съвременните хотели и къмпинги да бъдат разполагани там, където някога са лагерували белите ловци. Друга особеност е, че за разлика от известния ми вече „Бакубунг“ в Южна Африка, местата за нощуване на туристите в „Серенгети“ не са изолирани от околната местност с бариери и огради с ток. Нощите тук съвсем не са безопасни. Може би затова на рецепцията в централната палатка толкова дълго ни инструктираха и няколко пъти ни напомниха, че вечер и нощем из лагера не трябва да се движим сами, а да викаме охраната. За тази цел над всяко легло е монтиран специален звънец. Самите палатки са просторни, вътре има писалище, телевизор, леглото е поставен под балдахин срещу комарите, банята е модерно обзаведена. Само че вместо стени, от външния свят ни дели брезент, макар и много плътен. Колкото и внимателно да го завързваме, все остават пролуки, достатъчно широки, за да се мушне през тях някое влечуго или насекомо. Да не говорим за по-едрите животни, които лесно биха разкъсали брезента. Това допускане изпреварва с няколко секунди потвърждението си. По стената на банята се стрелва едър гущер и се скрива зад голямото огледало. Ами ако под леглото се е свило друго, по-дълго и не тъй безопасно влечуго?
Прочетете още:
Откъс от „Манипулаторите“ от Джордж Саймън
Откъс от ,,В безопасност ли е детето ви в интернет?" от Памела Уитби