Запознах се с Радостина Ангелова на София диша с литература 2014. Между срещите с читатели и даването на автографи си поговорихме накратко за новия й роман "Обратната страна". Това е третата й книга, като всичките са издадени от "Жанет 45".
Писането за вас е професия или хоби?
В този смисъл, в който е възприето понятието "писател", аз не съм писател, защото съм инженер по професия.
Интересно е как се съчетава инженерството с литературата?
И двете неща са свързани с много въображение, много любопитство и много професионализъм.
Може би и анализаторство?
При всички случаи е така, което изключително много помага при писането, защото по правило жените сме склонни дълго да обговаряме едно събитие, да използваме твърде много думи, а работата ми като инженер, надявам се, ме предпазва от това.
Книгата със сигурност ще бъде интересна на читателя, защото има няколко пласта. Има любовна история – не една, а няколко :); има и описание на творческия процес. Мислите ли, че "Обратната страна" ще бъде полезна като своеобразен "учебник" по творческо писане?
Далече съм от идеята чрез книга или чрез каквото и да е да уча някого как да пише. Писането е като вероятно всяко изкуство. Човек го носи първо в себе си и въпреки, че много пишещи хора казват различни неща, всъщност човек пише предимно и само за себе си, защото не може да не пише. От там нататък, ако думите му срещнат отклик, ако срещнат разбиране в нечие сърце и особено в нечий ум, тогава книгата е постигнала повече от целта си.
Основната нишка в "Обратната страна" е една виртуална любов. Съгласна ли сте с това определение?
Да, предните ми две книги – „Виенски апартамент“ и „Имагo” бяха оценени донякъде като "любовни романи". Аз не се съгласих с това, защото книгите са многопластови и разказват много неща. Докато "Обратната страна" беше замислена като любовна история и той със сигурност е любовен роман, но не е роман за любовта. За мен тази книга разказва за човека, който за пореден път търси себе си, дълбае отговорите на въпроси от ежедневието си заедно с екзистенциалните теми, които го вълнуват. Всичко това се развива на фона на творчеството и въображението на двамата главни герои, които общуват само чрез Интернет по между си.
В романа има много интересен поетичен конкурс, но реално читателят няма да намери нито нито едно стихотворение. Дали 
няма да остане разочарован?
Тъй като аз пиша и поезия, ще ми позволите да се похваля с една от големите ми награди в този живот – втора награда на Европейския конкурс за поезия с ръкопис на английски език. В известен смисъл част от опита ми в този конкурс беше пренесен в книгата. Сега да отговоря и на въпроса – творците, които пишат и поезия, и проза, винаги са изкушени да вкарат в прозата поезия. В крайна сметка аз реших, че е по-добре да представя поезията чрез въображението на героинята и историите, които тя сънува или измисля, или прави опит да пресътвори в поезия, отколкото да сложа няколко четиристишия, които със сигурност няма да докоснат читателя по същия начин.
Тоест това е автобиографичният момент?
Не, не бих могла да кажа, защото нито правилата са били такива, каквито са в книгата, а има и други разлики.
Какво бихте казали на читателя, който ще вземе книгата в ръцете си? Какво да очаква от книгата?
Искрено се надявам да не е разочарован, че е дал парите си за нещо, което не му харесва. Аз съм убедена, че книгите ни намират сами. Вярвам, че щом книгата е стигнала до него има причина. Пожелавам му да се забавлява, но и да чете между редовете, защото това е смисълът на литературата – да ни накара да се замисляме и по мъничко, ако може – да се променяме.
Снимка 1: Радостина Ангелова
Снимка 2: Радосткина Ангелова с кмета на София, Йорданка Фандъкова и Хуан Антонио Берниер