Намерих Ива Съйкова дни преди да замине за Беглика фест 2014, където ще изнесе лекция във Форум "Метаморфози". Тя сподели много интересни неща по няколко спорни теми: има ли смисъл от Министерство на културата, за високата и ниската култура, за преосмисляне отношението ни към чалгата, за културата в малките населени места.
Представи се с няколко изречения за читателите на Kafene.bg
Казвам се Ива Съйкова и работя като общ работник и тотален наблюдател на културната нива в България, а понякога и по-далеч.
Доброволец-галерист в галерия „Орловска 10“ и координатор проекти в сдружение „Артерия“. Нямам амбиция да променям света, но вярвам, че три са основните алхимични вещества , които събрани заедно, могат да откъртят макар и зрънце от скалата на всеобщото невежество – Толерантност, Искреност и Любовна отдаденост!
Как може да се случи на практика децентрализацията на културата?
Ако можех да отговаря на този въпрос, сигурно щях да съм в състояние реално да променя ситуацията, но понеже не съм толкова всесилна, правя това, което смятам за добре, а дали допринасям за промяна или не, времето ще покажа. Да давам формули или да размахвам пръст… не ми е любимо занимание. Смятам, че всички формули са грешни и всички теории са измамни. Ако все пак трябва да споделя това, в което вярвам, то е – работа, работа и пак работа. Да не спираме да любопитстваме, да експериментираме, да работим с децата, разчупвайки рамките на традиционното, формалното образование, което вече от доста време не работи, да показваме, да срещаме и да говорим за хората на изкуството и културата независимо от колко голяма част на света са. Ние, хората, поради битовите си страхове и уседналост ограничаваме умовете и фантазиите си и сме склонни да се подаваме на манипулация. Една неизменно вкоренена в нас заблуда е, че само в големия град има култура, че само там е възможно да се състоят събития, че само там хората се интересуват от високата култура и изкуство. Това го усещам в пренебрежителното отношение, манталитетно отгледаният скепсис, апатията към всичко, което се случва около нас.
Кои са грешките на Министерството на културата по този въпрос?
Самото министерство на културата започва да придобива размерите на грешка! Имам една на пръв поглед абсурдна теория, че Министерство на културата трябва да бъде закрито и да се трансформира в агенция. Тази агенция трябва да предоставя за разпределение средства, за които да се кандидатства чрез проекти, и комисята, която ще заседава за определяне на спечелилите финансиране по даден проект, да се избира всяка година от правителствения сектор, НПО и свободни артисти. Смятам, че функцията на министерствата е изчерпана и само отежняват бюджета на страната с огромата си администрация. Избягвам допир с Министерство на културата, защото смятам, че е повече губене на енергия, отколкото взаимно изгодно партньорство и поне засега не виждам как ще се припознаем. Тежка и ненужна структура, както между впрочем и повечето министерства 🙂
И един провокативен въпрос – имат ли нужда от култура малките населени места?
Риторичен въпрос! Каква е разликата между малкия и големия град. Въпрос на аритметика. Големият град наброява населението на два, три или повече по-малки града или примерно десет села. Хората са едни същи, нуждите, заблудите, невежеството, интелигентността амалгамата са с една и съща хомогенност. Ние, организаторите на културни събития, трябва да спазваме едно правило независимо от големината на града: Нивото на културните събития, трябва да е малко по-високо от средната степен на цивилизованост на хората, за които са предназначени събитията, за да се подържа любопитството, да се научава нещо ново, да се провокира творческо мислене, вдъхновение и радост като краен резултат.
Къде е проблемът – че в малките населени места няма пазар за културни продукти, тоест творците нямат сметка да излагат там или няма глад за култура?
Пазарът, си е пазар, всички сме на него, едни продават, други подаряват. Разбира се, че в малкия град няма кой да плаща висока цена и затова може би това, което се прави и се случва има по-висока стойност, тъй като в него е вложена повече любов, толерантност и вдъхновение, без да се следи за сметката. Няма проблем според мен! Напротив – в малкия град много често се случват по-добри, вдъхновени и креативни неща.
Има ли интерес към високата култура, освен към чалгата, пошлото?
Високата култура не е за голям кръг хора. Тя затова е висока, защото трудно се достига до нея, за нея са нужни множество теоретични и визуални натрупвания. Хората, които възприемат и се нуждаят от висока култура, намират начин да си я осигурят и няма никакво значение дали живеят в малък или в голям град. Важното днес е нивото на общата култура да е по-високо. Кой казва, че чалгата не е култура? Напротив! Подходим ли с разбиране към това, проблемът и страхът ще се смалят и ще добият симпатична форма, която няма да пречи на никого. Чалгата се развива и вирее благодарение на множество фактори: ниско ниво на образование, липса на здрава семейна среда, изродяване на естетическите понятия, липса на критерий и база за сравнение. Културата на чалгата вирее в атмосферата на свободния избор, тя е изродчето на контра културата, а контра културата роди доста съвременни, наложили се във времето течения в изкуството. Смятате ли, че в основата си пънк течението или метъл рокът са много дълбоки? Не, разбира се, но с времето се е работило за това да се намери приемлива формула. Резултатът от това е раждането на ново течение, дори на изграждането на стил. Трябва да спрем да гледаме на чалгата като на чума, а да я огледаме професионално и да я отръскаме от пошлото и безвкусното, да я лустросаме и превърнем в стил на по-високо ниво. Така ще направим услуга и на себе си, и на децата след нас. Тя е част от балканската ни култура, затова трябва да я припознаем като такава и да я усмирим. Забелязала съм, че ние сме народ на крайностите, на силните контрасти – или любим, или мразим, или приемаме или категорично отричаме, или вярваме до наивност или сме скептични до сарказъм. Така и обществото ни в момента е в двете крайности: „за“ и „против“ чалгата. Ако започнем да изследваме тези две крайности, ще открием дълбоко невежество и от двете страни. Трябва да се работи! Няма повече нужда от хулене, цупене, сочене с пръст и тръшкане! Всеки е свободен да отглежда своето невежество, стига да не пречи на никого. Смятам, че задачата е да повишим цивилизоваността като цяло, но за това трябва работа, образоване и създаване на среда.
Културата ли трябва да следва човека или човекът – културата?
Човекът се ражда в културна среда, отглежда се и живее в нея. От нивото на тази му изначална и по-късно възприета културна среда зависи какви потребности ще изпитва лично за себе си, или иначе казано културата неизменно следва човека през целия му живот и човекът несъзнателно се захранва и расте чрез нея. Един безкраен, живителен процес като осмозата.
Прочетете още:
Белонога ще открие Беглика фест 2014