Всяка книга е скроена по точния размер, кройка и цвят за даден читател. Щом някой я вземе в ръцете си, от търговски продукт, тя оживява и се превръща в събеседник, в ментор, дай боже и в приятел. Няма значение, че различните хора четат различно. За четенето няма универсална рецепта. Важното е да се изпълни целта на автора и на издателя – книгата от ничия, да стане нечия (Използвам заглавието на книгата "Ничия" от Христина Панджаридис, защото думата ми харесва като означаване на прехода писател-читател и на написания текст – в прочетен). Може би има учебник по творческо четене, както има курсове по творческо писане, защо тогава да няма класификация на видовете четене. Как четете книги?
-
Преди да я отворите, я подвързвате с луксозна хартия като скъпо бижу;
-
Четете на един дъх, от първата до последната буква, дори това да означава да осъмнете с книгата в леглото – все едно ядете любимото си ядене, което е горещо;
-
Четете през ред, през страница, пропускайки пейзажите или протяжните описания и все пак следите сюжета и поведението на героите. По някое време книгата може да ви стане по-интересна и да преминете в описания по-горе случай;
-
С ревност и настървение поглъщате всяка дума, връщате се, препрочитате пасажи и разсъждавате върху тях;
-
Подчертавате на ръка или с линия, с молив или с червена химикалка любими фрази, отбелязвате с фигурни скоби супер абзаци;
-
Водите си кратки записки Nota Bene отстрани в бялото поле, подобно на учебниците, по които се готвите за изпит;
-
Прибирате прочетената книга на видно място в библиотеката, за да ви е винаги подръка, когаго ви потрябва – да я споделите с приятели на читателска сбирка, да я занесете на дискусия или на среща с автограф;
-
Препрочитате я често, когато имате нужда да се върнете към нея, като към верен и добър приятел, който е винаги близо до вас. Кориците й са поизмачкани, от нея може би стърчат листчета. Максимално експлоатирана – точно в това е нейният чар;
-
Преписвате крилати фрази и умни изречения в специален дневник – тетрадка или в блога си. По-късно, когато ви потрябват, лесно ще ги използвате за статус във фб група или да поздравите с някоя от тях приятел за празник;
-
Участвате поне в три фейсбук групи за четене и книги и в още толкова групи за размяна на книги, зорко следите литуратурните анкети, конкурси и фестивали;
- Четете, за да убиете времето, но докато го правите, книгата убива вас. Нито се чувствате щастливи, нито доволни, а най-вече сте отегчени. Когато затворите страницата или по чудо стигнете до последния ред на последния лист, не помните нищо от прочетенето. Всъщност вие обичате да четете, но точно тази книга не е вашата. Възможно е етапът от живота ви, в който се намирате, или емоционалното ви състояние да не пасват на темата и стила й. Може би след време пак ще я вземете в ръце и това ще бъде нейната реабилитация.
Сигурно е едно – четенето на книгата не свършва с нейното прочитане, а класацията на любимите ви книги водят четивата, които имат най-дълъг живот след като затворите задната корица. Ако пък стигнахте до края на този текст, значи принадлежите на голямата група на влюбените в книгите – завинаги и за цял живот. Става дума за взаимна любов, в която щастието прелита от единия към другия и после пак ще връща обратно. Кой казва, че книга е неодушевен предмет?
Прочетете още:
Кои книги промениха живота ти?
Мария Найденова за негласното споразумение в деленето на лятна и зимна литература