Разговарям с Мария "Рия" Найденова за летните книги на издателство "Сиела", за хубавите книгии и за неописуемото удоволствие от четенето. Тя се представи лаконично, но ясно: "На същата възраст съм ато издателството, но се присъединих към него едва тази година, след като завърших антична история в Оксфорд. Аз съм един от тримата отговорни редактори за преводна литература."
Кои са акцентите за август от книгите на Сиела?
Първата смяна на морето вече мина, сега идва ред на втората! И какво по-подходящо за кристално-синия басейн от едно кърваво убийство? Добре де, може би това е само кръвожадната ми природа. Ето, трилърът „Мълчаливата съпруга“, например, разказва най-старата история. Момче среща момиче. Момче изневерява на момиче. Момичето му вижда сметката.
Съвсем сериозно ви казвам – нищо не съм издала! Авторката разкрива това на втората страница. Още в края на първа глава обаче усещаш, че нещата далеч не са толкова ясни, колкото изглеждат. В крайна сметка книгата те оставя с пръст в устата, когато ти разкрива две други загадки чак накрая. И в момента, в който я приключиш, искаш да я прочетеш отново.
От трилърите скоро излезе и „Синът на вдовицата“. Автор е Джейхан Алтънйелеклиоглу – турски автор, за първи път издаван на български, 
женен за Демет Алтънйелеклиоглу (авторката на „Хюрем“, по който беше направен и сериалът). „Синът на вдовицата“ е дефиницията за лятна книга! Има всички елементи на летния блокбъстър – кражба от Храма на Соломон, Осмата тайна, поверена на Ной от Бога, хилядолетни масонски тайни, шифър, водещ до изчезнал камък. И хора, които са готови да те убият, ако се доближиш прекалено много.
Встрани от детективските истории и трилърите, в края на август можете да очаквате „Луната, която убива“. Ще кажа само това – фентъзи, вдъхновено от Древен Египет. На мен ми беше достатъчно. Толкова отдавна му се каня, че само чакам да дойде отпуската!
Друго фентъзи, което лично ви препоръчвам (особено ако сте между 16 и 25 години), е „Сезонът на костите“. Представете си „Игрите на глада“, но в един антиутопичен Оксфорд, вдъхновен от викторианската епоха. Освен това има сериозна опасност да си паднете по главния герой.
Но голямото съкровище на сезона – както и на цялата година – за мен си остава „Човек на име Уве“. Това е книга, която наистина оставя следа. При положение, че лесно се трогвам, последната книга, която ме накара да плача и да се смея по този начин беше „Улица Консервна“, когато бях десети клас. Ще завърша с един цитат от Уве: Да забави темпото ли? Какво разбираха те? Как да станеш във вторник и да знаеш, че вече нямаш цел? С техния интернет и тъпото еспресо, какво знаеха за отговорността, която човек трябва да поеме?
Да не забравяме и децата – за тях има приключения в "Мумията Думи и златният скарабей".
Има ли летни и зимни четива, книги за ваканцията и за делничните дни? Приеми въпроса със закачка 🙂
Както се казва и в самия въпрос, приемам го със закачка! В един по-общ смисъл, не би трябвало книгите да се делят според сезона. Какво прави една книга лятна? Ако е времето, на всеки по-слънчев ден през зимата трябва да вадим лятната библиотечна колекция. Ако е климатът, какво четат през лятото в Англия?! Държим книгите според сезона на по-предните закачалки, а зимните четива забутваме в скрина на тавана да си чакат реда.
От друга страна обаче трябва да се признае, че разделението „лятна-зимна литература“ играе ролята на негласно споразумение, което значително ни улеснява живота. Съгласили сме се, без да го обсъждаме, че ще си затваряме очите за логическата неиздържаност на това разграничение, в замяна на това да спестим няколко часа лутане из книжарницата в опит да съберем няколко трилъри преди да отхвърчим към почивката. Повечето хора предпочитат да се отпуснат на почивката с нещо леко за четене, сравнително безсмислено, което ще им достави удоволствие на плажа и ще бъде забравено следващата седмица. В този смисъл е много удобно, че на входа на книжарницата има маса, на която с големи приветливи букви пише „летни“
Ти самата какво обичаш да четеш?
По отношение на четенето, аз съм абсолютно всеядна. Ако историята има причина да бъде разказана и е разказана добре, дайте я насам! Никога не съм избирала книгите по жанр – случвало ми се е да чета Херман Хесе и веднага след това „Къщата на тайните“ – и мисля, че няма по-приятно нещо от ситуацията „не очаквах да ми хареса, но ми хареса“. Срещала съм доста хора, които се „пазят“ от жанрове и автори, които смятат за недостатъчно интелигентни, но, честно казано, ми се струва, че в крайна сметка така изпускат прекрасни заглавия. С други думи, много обичам да чета руска класика, но не би ме хванало срам, ако ме забележат с Дан Браун в метрото!
Най-странното място на което си чела книга?
Седнала в една мивка на ферибота от Италия обратно към Бриндизи. Една мивка поначало е странно място, където да се намираш, но нямаш голям избор, когато по средата на пътуването ти започне буря и единственото топло място на откритата лятна палуба е тоалетната. За съжаление, споменът за мястото се е запазил по-добре от спомена за това какво четях, но мисля, че беше Агата Кристи.
Книжна или електронна книга – кой печели в битката?
Понеделник сутрин в метрото; високо слабо момиче в маратонки с повдигнат свод – очевидно манекенка – чете Джеймс Джойс; приятна изненада. Един американски журналист разказа тази история миналата година и се оплака от това, че колкото повече четци изникват наоколо, за да заменят традиционните книги, толкова по-малко виждаш какво четат хората. И много хора гледат на нещата по този начин – с една известна носталгия.
Обзалагам се, че всички ние сме чували фразата „е, друго си е на хартия“ поне веднъж през последната година. Понякога от хора, които четат веднъж на пълнолуние, но само когато годината е високосна. Повече ме изненадва когато го чуя от хора, които четат непрекъснато. Не е ли съдържанието на книгата най-важното в крайна сметка? – тропам с крак по пода аз. Да, но хартиената книга не изчезва, когато си обновиш софтуера – отговарят те. Надявам се, че в бъдеще електронните книги ще започнат да бият хартиените по точки, че съдържанието ще бъде по-важно от формàта и ще можем да си правим виртуални библиотеки, които нито наводнения, нито софтуерни малфункции ще могат да унищожат. Но не можем да очакваме промяната да се случи изведнъж.
Пожелай нещо на читателите на Kafene.bg.
Пожелавам едно лято на почивка в компанията на книги без поука и без претенцията, че те научават как да готвиш, как да отслабваш или как да бъдеш по-добър човек – просто книги за удоволствие!
Прочетете още:
Кои книги промениха живота ти?
Преводачът Ивелина Карабашлиева за невероятните приключения на Мумията Думи