Размисли върху книгата на Мила Искренова, „Вкусът на Твоето тяло”, Изд. Скалино, София, 2014.
* * *
Книгата: черна корица, която поднася една светла разголена жена. Зазижда погледа и усещанията с меланхолия и самотност. Но! Разгръщам книгата и – от черно-бялото решение няма и следа, всичко е цвят, светла топлина и празничност! Шампанското – цветът на хартията, блестящите илюстрации, с които е пребогата книгата, цветните скици на балетните постановки и факсемилетата от дневника с красивия почерк на Мила Искренова – мощна експлозия от форми и багри, алюзия за богатството на текста, който изпълва страниците на „Вкусът на Твоето тяло”, нейната втора книга, излязла от печат в края на тази пролет. Това е книга за съпреживяване и за галене, за мечтаене и за учене, за спомняне и за сменяне на позициите из пространството, било то като танцуващ, като участник или наблюдател. Тя е всичко друго, но не и „искрена, много искрена книга”, както я представи една литературна персона (Светлозар Желев в „Бинар”). Искреността в голяма степен предполага спонтанност и неочаквана дори за споделящия откровеност. А в този текст няма такива неща – всичко е мисъл и воля, перманентно търсене на оптималната форма, движение, позиция, реплика, цвят.Черната корица е отворена, тъмната завеса на сцената е вдигната! Разголената жена: текстът и картините-илюстрации на Мила Искренова изпълват пространството, в книжното тяло и в съзнанието на четящия – с движение, с рефлекси (отражения), с танц и рацио. Това не е книга, с която можеш да си легнеш, да заспиш. Не. В нея няма сюжет със захаросани и оцветени със сладкарска боя фабулни компоненти. Разголването, нямащо нищо общо с тялото, защото се случва в интровертността и в менталността, е в името на живеенето за една кауза – изкуството. Така книгата се случва като биография не на конкретната личност (танцьора, маестрата, хореографа,артиста), а на високото и непосилно битие на модерния балет. Най-вече в България, прочитът визуализира причините и необходимостта от такова обговаряне. Това е четиво за сцената, където всеки ден са необходими екзерсиси, упражнения, опити. В този смисъл книгата е предназначена за четене, което изисква участие в екзерсисите на артиста, на рациото и на чувствеността. Това е четиво за Тръстики, за Мислещи тръстики, както би казал Монтен.
Все пак, как се случва цялото, цялостта в книгата? При положение, че това не е роман, не е сборник от еднотипни жанрове. Текстовете в книгата наистина са твърде разнородни. Изпълняват различни роли: има „символ-верую” (Моята професия), има „неръкотворни паметници” – първите тесктове в книгата, наситени с биографизъм и монументализъм при говоренето за световните „бащи” (Мърс Кънингам, Морис Бежар) и „майки” (Марта Греъм, Пина Бауш) на модерния танц и балет. Има смяна на дистанцията на говорещото лице: в много текстове позицията, погледът към е от висотата на професионалиста, „с основанията на професионалния субективизъм” – в Наблюдения („Наблюдения върху тялото“ и „Намигащата опция“, където пък се прокрадват и нотки на дидактизъм.)
В Истории, Дневници, Фрагменти – други части от книгата, вече дистанцията и погледът отвисоко ги няма, защото тук текстът е потопен дълбоко в Историите на Аз-а, на Жената …където силата, външната сила, произтичаща от позицията, е отнета, и сме по-склонни да се приобщим към пишещата, да я приемем. И отново смяна на позициите; фокусът, прожекторът от Аз-преживяващата се насочва към Твоето тяло, към Твоето мъжко тяло („Вкусът на Твоето тяло“, „Мъжете“). Текстът, дал име на книгата, е различен от биографичната и дневничната проза в предишните части. Ритъм, лаконизъм, поезия, криминализъм в бленуването. Това е „грубата”, съдържаща дреха на Твоето тяло. А за да се усети Вкусът му, има изискване за две неща: както казва самата Мила Искренова в книгата, четящият трябва да е асимилирал и да носи в себе си определен набор от култивиращи вкуса знания и чувствителност; второ – абсолютно отпускане в текста, четене и съпреживяване на бързи обороти, като краткостта може да бъде компенсирана с повторителност и скандиране, четене на глас.
Както казах, текстовете като части в книгата са твърде различни, но това не дразни и не затормозява четенето. Есета, критически статии, дневници, афоризми, правила, изводи, поезия, очерци, интервюта. Съвсем просто, всички те работят за цялостта, като в модерен танц. За един спектакъл в модерния балет е важно танцът да се изълнява от Личности („Танцът изисква истински жива личност”, Рудолф фон Лабан). Американецът Мърс Кънингам „иска” за съвременния танц „ да даде на своите танцьори възможността да работят колективно с пълна свобода, определяйки сами центъра на индивидуалното си сценично пространство”.
На няколко места в книгата си Мила Искренова казва, че за нея като хореограф, за успеха на един танц, за неговото представяне на сцената е много важен монтажът, както и сценичното осветление. Именно използвайки тези техники на лексикално ниво, тя успешно насочва читателското внимание към един или друг важен, преживян, обмислен, изтанцуван или прозрян момент, извод, наблюдение.
Артистът и изкуството като отразяващи действителността. Рефлекси (или отражения) – определено любопитна част от книгата. Именно тук стана моето единение, пълно взаимопроникване с „Вкусът на Твоето тяло”. Докато стигна до това „четиво” – обмислях, асимилирах текстовете, любувах се на прекрасните картини на авторката, станали илюстрации на книгата. Но някакво фрустриращо усещане не ме напускаше, ръката ми се приплъзваше по хубавите страници без взаимна следа. Докато не взех молив. Да, отдавна не бях чела с молив! Започнах да подчертавам, да ограждам, да слагам въпросителни и удивителни. Тази агресивност се оказа ключът. Това е външен акт на взаимна рефлексия, отразяване. Насочване на моя прожектор към танца на мисълта и словото на Мила Искренова…
Прочетете още:
Раждането на „Вкусът на Твоето тяло” от Мила Искренова