Безценните стенописи на църквата „Св.Св. апостоли Петър и Павел” – част от едноименния манастир край Пасарел се рушат от десетки години. Преди време покривът протича и започват да падат цели парчета мазилка, заедно с рисунките. Самите стенописи са грозно надраскани с подписи на туристи. Едно историческо място в полите на София е на път да умре заради безхаберието на държавните институции и/или на общинските власти.
Чия грижа е опазването на манастирите и особено тези, с уникални стенописи, с историческо значение? Манастир днес няма. Останала е гола поляна, няколко изгнили пейки и маси, и скелетът на една от сградите му. От 11 години за църквата полага скромни грижи Снежана и съпругът й, които всяка неделя сутрин идват от Пасарел, за да отворят църквата за посетители. Тя внимателно събира падащите парчета от стенописите с надеждата някой някога да ги възстанови. Това може да направи. Писали са писма до ралични институции, но отговор няма. За манастира се сещат повече хора на празника му – Св. св. апостоли Петър и Павел, когато идва и свещеник да отслужи празнична литургия.
През останалото време на годината и през седмицата той е посещавано място заради красивите поляни наоколо. Софиянци идват на пикник и много често оставят след себе си купища боклуци, за да може Снежна и съпругът й, когато дойдат в неделя, търпеливо да ги почистят.
Манастирът се намира съвсем близо до София – на 20-тина минути с кола по старото шосе към Самоков и на 5 км югоизточно от с. Пасарел. Разположен е сред прохладна гора и цветни поляни, в които мие бреговете си Искър.
Възникнал е вероятно през ХV век първоначално като параклис, след време той се развива като малък манастир. Стените и сводът на манастира са изцяло покрити със стенописи през 1878 г. от самоковския художник Христо Илиев. Надписът над входната врата свидетелства, че в 1880 г. братята Михаил и христо Бгаоеви от с. Тресоче Дебърско, покриват със стенописи стените и свода на централното помещение на църквата. Яркият и свеж колорит на стенописите силно впечатляват посетителите.
Над входната врата е ктиторският портрет с надпис „Игуменъ отецъ Василия Иватовъ от Сопотъ”. Това е единственият ктиторски портрет в религиозната ни живопис, в който фитурата е представена в смирена, молеща се поза. Посланието „Тебе молимся, Владичицу, сохрани манастиръ и народ” е изписано на свитък.
Манастирът е обявен за паметник на културата (ДВ бр.39, с. 7 от 1973 г.), а с удостоверение № 6877 от 18.10.2002 г. на НИПК е обявен за паметник от национално значение.
Още за транспорта до там:
От София до Долни Пасарел можете да отидете с автобус № 3. Началната спирка е Автостанция "Гео Милев". Връзка с автобуси 76, 204, 213, 305, 306, 604 има на спирка УМБАЛ "Св. Анна" (бивша "Окръжна болница"). Връзка с метрото има на метро станция "Цариградско шосе" и едноименнта спирка на повърхността, която е разположена от страната на магазин "Метро". Автобусът пътува в празнични дни през час.
Снимки: Stardust
Повече снимки разгледайте във фейсбук страницата на Kafene.bg
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.687645857970268.1073741865.115052331896293&type=1