Уникални скални светилища и обсерватории, открити в района на Източните Родопи, свидетелстват за съществуването на непозната досега цивилизация с изумителни металургични умения и астрономически познания, съобщават археолози от БАН. Сензационните паметници ще бъдат показани на фотоизложбата „Послания от камък”, която ще се открие на 11 януари (петък) 2008 г. от 17 часа в Дом на архитекта. От 11 часа същия ден ще се проведе пресконференция, на която екипът от изследователи ще представи основните си хипотези за функционирането на праисторическите обекти и ще отговаря на въпроси на изкушените да надникнат 7000 години назад във времето.
Археолозите са категорични, че скалните структури в изследвания район са забележителни паметници на една много ранна и слабо проучена цивилизация. Те предхождат с няколко хилядолетия издигането на египетските пирамиди, създаването на големите градове в Двуречието и световно известни паметници като Стоунхендж. Някои от скалните светилища в Родопите са създадени и функционират активно още през 7 – 6 хилядолетие Пр. Хр. А цялостната светилищна система се създава през втората половина на каменномедната епоха (през V – ІV хилядолетие Пр. Хр.) или повече от 2 хилядолетия преди траките да заселят нашите земи.
Екипът в състав: проф. Ана Радунчева и ст. н.с. д-р Стефанка Иванова (археолози – НАИМ – БАН, Секция Праистория), инж. Мария Златкова (геофизик), Николай Генов (фотожурналист), Христо Тодев (водач) и с участието на С. Петков и Н. Ланджев, изследва и документира праисторическите скални паметници още от 2005 г. По-детайлните проучвания, с цел точното определяне на хронологическата и културна принадлежност на тези уникални обекти, са направени през лятото на 2007 г., с помощта на хеликоптер. В началото на 2007 г., експозиция под надслов „Скални мистерии”, запозна широката публика със значимото откритие. Година по-късно, резултатите от проучванията на екипа позволяват да се направят важни заключения за характера и функциите на част от скалните структури.
Сред основни хипотези са, че най-разпространените скални структури, т. нар. трапецовидни ниши, са „писмена” система за предаване на информация, много важна за нормалното съществуване на ранното праисторическо общество. В непосредствена близост до някои комплекси от трапецовидни ниши са открити следи от добив на ценни метали. Според учените, праисторическите обитатели на нашите земи са разработвали рудници за добиване на мед и злато, открили са и са употребявали живака. Енеолитните обитатели на нашите земи са първите рудари и металурзи в света и са изработвали най-ранните златни предмети. Тази дейност е свързана със система от сложни религиозни и духовни практики, осъществявани в светилища, функционирали и като астрономически обсерватории. Откритите праисторически светилища в Източните Родопи са свидетелство за културния и икономически разцвет на една общност с изумителни познания, която, на базата на постоянно и продължително наблюдение на небесните тела, е създавала лунни и слънчеви календари.
Фотосите от изложбата представят различни скални структури, с множество разнообразни елементи: всечени върху скалните плата и върхове кръгове, басейни, наблюдателни места, каменни „саркофази”, фигури, с форма на праисторически идоли и др. Врязаните в скалите структури са свързани с централни светилища, към които водят изсечени в скалите стъпала. Те са разположени на върхове, попадащи в магнитни аномалии, с необичайни природни дадености – природни феномени като скални гъби, крепостни стени, зооморфни или антропоморфни фигури и др. Тези природни образувания правят силно впечатление на праисторическия човек, който ги отъждествява с боговете и героите, населяващи богатия му културен и религиозен свят. В скалната твърд той допълнително е изсичал огромни или по-малки помещения, скулптирал е монументални каменни фигури на богове и животни, тронове, олтари, оформял е басейни и кладенци.
Големият брой на праисторическите скални паметници определят Родопите като свещена планина и грандиозен паметник на праисторическата религия. Според археолозите, създали са ги хората погребвали своите вождове и жреци във Варненския царски златен некропол и създали идеята за Златния век на човешката история такъв, какъвто е описан в Античната митология. Това са носителите на най-ранната и блестяща европейска цивилизация.
Фотоизложбата „Послания от камък” ще бъде официално открита от ст.н.с. д-р Стефанка Иванова, специалист по праистория, на 11 януари (петък) 2008 г. в 17 часа в Дом на архитекта на ул. "Кракра" №11.
На 17 януари 2008 г. от 12 ч. отново в Дом на архитекта ще се проведе Кръгла маса на тема "За скалните структури в Източните Родопи – истини и неистини", с участието на изследователите на обектите. Специален гост е Джордж Димитриадис – преподавател в университета в Lecce – Италия, специалист в областта на ранната бронзова епоха и скално изкуство, член на италианското общество за археоастрономия , Европейската археологическа асоциация и др. Сред участниците са изтъкнати учени като проф. Валерия Фол, доц. Руслан Костов, Веселина и Димитър Колеви – астрономи от астрономическа обсерватория Рожен и др.
Кръглата маса е отворена за широката публика. Целта е различни специалисти, както и работили в тази област неспециалисти, да дискутират проблемите при изследването и интерпретирането на скалните паметници и да се очертаят насоките на бъдещите изследвания.
*Проучванията на скалните паметници в Източните Родопи се финансират от Фондация «Реми» и Фондация «Хоризонти».
Всички, които искат да помогнат за по-нататъшното проучване на паметниците, могат да се свържат с Фондация «Реми» на адрес: гр. София, ул. Алабин 33а или да използват банковите сметки на Фондацията:
БАНКА ДСК ЕАД
IBAN: BG 24STSA93000011497747 – BGN
IBAN: BG10STSA93000013177166 – EURO
BIC код: STSABGSF