На 9 юни, в кино „Люмиер” се състоя премиерата на книгата „Вкусът на Твоето тяло” от Мила Искренова (Издателство „Скалино” 2014). Представянето беше един час преди спектакъла “Траектории на желанието” на Боян Воденичаров, Мила Искренова и балет “Арабеск”.
На сцената с Мила седнаха Емилия Миразчийска – издател от „Скалино”, Петър Пламенов – рецензент и Христо Христозов , който осигури фирмите, спонсорирали отпечатването на книгата.
Ето какво разказа Мила Искренова пред публиката за раждането на „Вкусът на Твоето тяло”.
„Преди време станах на възраст, състояща се от две цифри: 5 и 0. Тогава се казах: "С петицата няма какво да правя, но какво да правя с нулата?". Тази нула ме накара да се обърна назад. Има такива моменти, когато човек има нужда види нещата, през които е минал, да види себе си в тези неща, за да може да продължи.
Започнах да систематизирам моя архив, който се намира в едно старо бюро. Сигурно съм имала усещането, че нещата, които събирам са ценни и затова не съм ги изхвърлила. Този архив, предимно професионален, съдържа статии, рецензии, снимки, 
рисунки, скици, бележки, бележници и дневници.
Случайността също допринесе за книгата. В същия период се включих във фейсбук и започнах да публикувам откъси от този архив. Това се оказа фатално, защото в рамките на една година се появиха двама издатели – Емилия Миразчийска, след нея – Виктор Лилов и Йордан Ганчов. От всичко, което бях избрала, се оформи материал за две книги – общо над 700 страници.
За една година и нещо систематизирах материала по теми и хронологично. Първата книга „Радостта на тялото” излезе преди две години. Втората се забави, но пък стана още по-богата и подредена, казва се „Вкусът на Твоето тяло”. За разлика от първата, тази книга е много по-лична. Тя се базира на разсъждения и мои реакции, които сме нарекли „Рефлекси” , към действителността. Има 2 дневника. Първият започва през 1984 г. Него го бях заключила, защото нямах желание да го виждам повече. Чрез него, аз видях момичето, което съм била на 24 години и трябваше отново да премина през живота на това момиче. Това е може би някакъв вид терапия, но аз съм доволна от това, което направих, защото сега смело мога да отговоря на въпроса на това същество „Докъде стигна?”.
В последния етап на книгата се появи Христо Христозов, който помогна окончателното нещата с отпечатването на нещата да бъдат приключени.
Освен текста в книгата има 40 рисунки, рисувани през различни периоди. Една част са много отдавна – един автопортрет от 1986 г., други автопортрети и портрети на личности, които се респектират и вдъхновяват.
Тази книга не е автобиографична. Тя показва какво има в един човек, който се занимава с изкуство, извън това, което той показва на сцената. В много моменти този човек е слаб, силно уязвим, понякога много гневен, понякога много тъжен, понякога направо е отчаян. Мисля, че това трябва да се знае, защото изкуството в крайна сметка има такъв произход – емоционално разнообразен и то сублимира това, което ние не се осмеляваме да кажем по друг начин на хората.”
Остава само да ви пожелая: „Приятно четене!”.