Сборникът с разкази „Книга на художника“ от Боян Биолчев (Издателство "Сиела", стр. 139, цена: 10 лв.)съдържа 10 разказа и 2 къси новели. При очертана самостоятелност на всяко от тях те се съчетават в една ненатрапчива студия за характера на художническия акт като свободен от трите си измерения, но може би единствено реален образ на света около нас, за генетичната връзка на визуалността и словото, за властта и изкуството и властта на изкуството.
Всъщност това са параметри на подтекста, защото разказите са изградени през всепонятност на човешкото, през илюзията на видимото и коректива на алкохола и имат многослоен адресат; издържани са в двуединство на смеха и тъгата, осенени са от самоирония и пастелна болка, абсолютизират творчеството и демитологизират твореца.
Книгата е разделена на три цикъла. В първия, озаглавен „За художника историята е рано започнал днешен ден“, са двата разказа „Теофан грък“ и „Живата светлина на майстор Миле“ в които е внушено, че може би единствено напълно непроменимо в цивилизацията ни е неочакваността, изненадата на таланта.
Вторият цикъл, „Художникът – трудният човек, който говори с образи, е образ, който говори трудно“, съдържа разказите „Главата на императора“, „Ателие“, „Цветя“, „Осми март“, „Опит за убийство“, „Зануляване“, „Околосветско пътешествие“ и „Бадемов цвят“. В тях са закодирани, без да разрушават отвътре условността на литературното, преклонението и присвитото око към галерията мои приятели художници.
Третият цикъл, „Писателят търси цветното, художникът го раздава“, с двете новели „Свиждане“ и „Апнея“ визира света, в който премина голяма част от живота на моето поколение хора в изкуството, когато свободата се криеше вътре в тези, които се решаваха да я приютят и да я споделят в сакралността на приятелството. Новели, необременени от патетика и декларативност.
“Това е, от това започваш, помислих си аз, щом се замислиш за лицата на другите, започваш от колелце и чертички, от нищото, за да може след време да видиш лицето на плачещ мъж и без да разбереш за какво страда, да мислиш, че нито една черта в това лице не ти е непозната… От кой момент, след като си започнал вече да можеш, преставащ всъщност да виждаш?”