В четвъртък, 22 май, от 20.00, в Дома на киното ще се състои премиерната прожекция на документалания филм "Живот почти прекрасен".
Режисьор – Светослав Драганов
Сценарий – Светослав Драганов
Оператор – Веселин Христов
Монтаж – Зорница Блянгова
Музика – Борис Чангъров
Продуцент – Светослав Драганов
Продукция – cineaste maudit production, Congoo bvba
Филмът ни среща с трима братя – различни един от друг и различни като членове на обществото. Александър е с алтернативна сексуална ориентация, фризьор е, но професионалната общност не го приема, а детската му мечта е да спечели конкурс по коафьорство. Мулатът Джеймс е бивш барман в търсене на работа, впримчен между любовта на живота си и страстта към жените. И двамата са на ръба на оцеляването, често без дом. Божидар е монах, но послушанието е предизвикателство за него и той е разкъсван от непримиримите противоречия в живота си. Имат една майка, но не и един баща. Въпреки това връзката между тях е силна и макар от малки да са били принудени да се справят сами, не споменават детството си с горчивина. „Живот почти прекрасен“ е ценен със способността да предаде на екран неизчерпаемата надежда на героите си.
Да пресъздаде странностите им, без да ги превръща в спектакъл. Филмът е рядък съвременен пример за документален филм, който се фокусира върху марганализирани индивиди, без да ги впряга в нашумяла кауза, още по-малко да ги пречупва през лайф-стайл стилистика.
Филмът е независим в пълния смисъл на думата. Реализиран е без бюджет (финансирането идва когато проектът е почти финализиран), но е независим и в мисленето си и в езика си.
През 1999 година режисьорът Светослав Драганов основава компанията Cineaste maudit (Прокълнат кинаджия) и тя е представена така: „Нашата цел е да произвеждаме висококачествени филми, в които историята се разгръща по естествен начин, без сценарий, декори или глас зад кадър“.
На този скромен манифест се основава най-важното постижение и на „Живот почти прекрасен” – улавянето на „човешкото“ – колкото и трудно да е да се дефинира то. Авторът не се страхува да избира непопулярни или дори стигматизирани герои – изпадналата в забвение застаряваща стриптизьорка от „Това съм аз и никой друг“ 2000, слепите музиканти от „Веселите момчета“ 2002, провинциалните актьори любители от „Самодейци“ 2005 или начинаещата чалга-певица от „Град на мечти“ 2011. А Александър от последния му филм е главен герой и в „Животът е прекрасен, нали“ 2001.
Филмът е избран в състезателната програма за пълнометражни документални филми на Международния фестивал за документално кино Амстердам (IDFA)2013, печели Златен ритон фестивал на българското анимационно и документално кино 2013 – Награда на критиката, Специален диплом в категорията Регионална надпревара от Загреб Докс 2014, Специален диплом от 18-ти София Филм Фест 2014.