Разговарям с Иво Сиромахов за книгата му "Български работи" (Издателство "Сиела"). Използвам идеята за заглавие от друго негово интервю за сайта Az-cheta.com, защото е интересно как хората приемат суровата истина и понасят ли някой да ги иронизира. Няма как да не е болезнено, но е важно да се научим да пръглащаме истината, без да се задавим.
Има ли безспорни, недевалвирали български символи, които не би иронизирал в следваща книга?
Зависи какво смятаме за български символ. Ако това са киселото мляко, розовото масло и прословутата българска свръхпотентност, не виждам причина да си спестявам иронията. Така ще е, докато не си изберем някакви по-смислени символи.
В едно интервю казваш, че иронията е най-добрият начин да преглътнем истината. Ами ако се задавим?
Няма да се задавим. И най-неприятната истина е за предпочитане пред красивите лъжи. Ако нямаме сили да приемем истината за самите себе си, ще се удавим в блатото на самозаблудите.
Какво се надяваш да постигнеш, след като читателят ти се огледа в твоето криво оглeдало?
Нищо не се надявам да постигна. Никога не съм си поставял за цел да давам акъл на хората, да ги съветвам, или да ги наставлявам. Менторският тон в литературата е отблъскващ. Единствената цел на книгите ми е да забавляват читателите. Щастлив съм, ако хората се смеят, когато четат текстовете ми.
Би ли написал иронична книга за българските политици или това е опасно начинание?
С моите колеги от “Шоуто на Слави” ежедневно иронизираме българските политици. Някои политици са широкоскроени и приемат иронията спокойно, други се обиждат и заплашват, но това е положението. Възможността да осмиваш свободно и безнаказано властта е един от белезите на демокрацията.
Иронизираш журналисти, футболисти, писатели, абитуриенти, фейсбук маниаци и т.н. Иронизираш ли себе си, понасяш ли да се 
шегуват с теб?
Разбира се. Постоянно съм подложен на всякакви майтапи от най-близките си хора. Така се живее много по-весело. Не се вземам насериозно и смятам самоиронията за най-добрия начин да приемаш действителността. Освен това е и чудесна броня – човек който умее да се шегува със себе си, е неуязвим.
Ти беше един менторите в курса по творческо писане на Сиела. Как се става добър писател?
Не зная как се става добър писател. Няма универсална рецепта за това. Всеки писател сам намира пътя си, сам трябва да се справя с трудностите. Но, освен че е изкуство, писането е и занаят. Има елементарни правила, които човек трябва да познава, за да стават текстовете му за четене. Не можеш да станеш добър писател, без да ги овладееш, така както не можеш да станеш добър музикант без да познаваш нотите и тоналностите.
Имаше ли коравоглави ученици, които не се вслушваха в твоите напътствия?
Не. Курсът протече много добронамерено, както от моя страна, така и от страна на учениците ми. Сред тях има много талантливи хора, хора с особена чувствителност, със смайващ стил на изразяване. Колкото са научили те от мен, толкова научих и аз от тях.
Пожелай нещо на сериозните хора, без чувство за хумор.
Аз отбягвам хората без чувство за хумор. Защото както е казал Марк Твен: “ако човек няма чувство за хумор, най-вероятно няма никакво чувство”. Все пак им пожелавам да са живи и здрави. И да се опитват поне веднъж дневно да се усмихват. Доволни ще останат.