Айча Заралиева е на 28 години, по образование е лекар, а по душа – поет и свободен дух, търсещ красивото наоколо. Оставям отговорите й сами да говорят за нея, но искам да акцентирам върху думите й :
Докато някой има нужда да чете поезия, а друг – да я пише, значи всичко е наред.
Какво е поезията за теб?
Поезията за мен е моята свобода. Тя е начинът ми да бъда себе си, да разказвам историите, докоснали сърцето ми. Тя ме буди нощем, кара ме да изглеждам глупаво, когато записвам строфи на касови бележки, театрални билети или в бялото поле на някоя книга, когато съм се оказала някъде далеч от тефтера, в който пиша обикновено.
Имаш ли любими теми и образи?
Мога да пиша за всичко. Обикновено чувам, прочитам, сънувам, усещам нещо и то ме вдъхновява. Затова и поезията ми е за всичко – за любовта, за свободата, за живота, за природата, за самотата, за всичките нюанси на емоциите ни. В последно време ми се случва да пиша и доста социална поезия, отразяваща положението в България. Затова понякога в стиховете ми се появяват просяци, сираци, протести, разбити пътища и сиви улици.
Има ли място за поезията в днешното ни матерално време?
Точно в най-материалното време имаме нужда от поезията – за да уравновеси малко везните на живота ни. А и да си го кажем направо – винаги се е твърдяло, че „сега не е време за поезия”. Преди 8 години, когато започнах да уча медицина, ми казаха, че не е време за това, че има много лекари – а вижте какво е сега. В живота обикновено все за нещо не е време. Не бива да робуваме на тези правила. Докато някой има нужда да чете поезия, а друг – да я пише, значи всичко е наред. Добре е да намираме време за 2 неща: за профилактични преглеи и з
Писала ли си по поръчка по зададена тема?
Повече от 10 години съм работила като репортер за вестник в родния ми град – Търговище. В това време съм написала наистина много текстове по поръчка. Миналата година написах един фантастичен разказ, с който спечелих конкурс на списание „Осем” – „Как си представяме света след 50 години”. Признавам си, да си развихря въображението в проза, винаги ми доставя удоволствие! С поезията е по-различно, тя е по-трудно податлива на оформяне. И когато пиша поезия по зададена тема, често се раждат и много сполучливи текстове, които… нямат нищо общо с темата!
Заповядай тогава на нашето майско "Поетично кафене" на тема: "Изпечи и кажи".
Готвенето заема много специално място в моята женска душа, и наистина ми е любима занимавка. Особено за любими хора. Не съм опитвала да „изпичам” поезия, но обичам предизвикателствата, така че благодаря за поканата!
Разкажи накратко за Творчески клуб "Фотони", в което членуваш.
Творчески клуб „Фотони” е обединение на млади хора от гр. Търговище, които обичат изкуството и то е част от живота им. Клубът започна своята дейност преди 12 години, благодарение на Радка Иванова – човекът, който повярва в нас и смело прие приключението да работи с ученици (тогава бяхме на възраст между 14 и 17г.), които пишат поезия и проза, рисуват, пеят, танцуват, и съответно вече са участвали в различни кръжоци и школи, но имат нужда да правят всичко това на едно място и най-вече да го правят пред публика. И така, през годините продължаваме да бъдем себе си и да организираме четения и да издаваме сборници. Последно имахме гостуване в Шумен, през май се състояха Майски литературни вечери – вече станали традиция за Търговище, които обединяват всички пишещи хора, независимо от възрастта им, и предоставящи възможност за среща на авторите с публиката. А за мен „Фотони” е едно от най-хубавите неща, които имам – усещане за дом, за приятели, за разбиране. И още една причина да се връщам в родния си град.
Пожелай нещо на читателите ни и подари на читателите ни едно твое стихотворение.
Пожелавам на читателите на Kafene.bg да бъдат здрави, да ценят красивото около себе си и да не забравят, че малките неща в живота ни правят щастливи! И да намират време за две неща – профилактични прегледи и поезия!
* * *
Най-грозната жена в тролея
гледа света през две лупи,
зад мрежата на два кичура коса,
покриващи тъжните й мисли.
Следи как се редуват сивите улици,
гладните хора,
мокрите кучета
и мършави котки…
Най-красиво е сивото
в очите на грозната жена,
която дупчи билетче,
за да стигне до място,
където да бъде влюбена…