Силви Вартан се срещна с журналисти на пресконференция ден в деня на премиерата на втората си книга „Дума по дума“ (Издателство „Колибри“) и ден преди концерта си в НДК, тази вечер. Сърдечна и усмихната, с много чувство за хумор, тя търпеливо отговорина на многото въпроси. Ето какво сподели пред всичи за концерта, правенето на музика и благотворителността.
Музиката
За първи път имаме изпълнител, който идва с огромен фенклуб – 28 души пристигнаха в София, за да я подкрепят в концерта й тук. Те я следват навсякъде по света. Голяма част от фенклуба са част от моята благотворителна асоциация.
Коя беше искрата, вдъхновила пооявата на новия ви албум „Силви в Нашвил”?
Върнах се в Нашвил, защото пожелах да вдъхна на песните си нов живец. От този албум се излъчва енергия, динамика, жизнерадост – нещо, което не притежаваха досегашните ми албуми. Така че се надявам на концерта да подпаля НДК.
(Повече за албума прочетете тук.)
Новият ви албум е меланхоличен с поглед към миналото или по-скоро звучи с бурна радост – с намигване към бъдещето?
И двете емоции ги има, макар че като цяло той е радостен, има две песни, които са бавни, едната е от американския фолклор, която се нарича „Чужденка” – защото това е една песен, която много ми говори с откъсването от родното място и загубата на корените. Винаги у мен е оставала тази нотка нежност, която е част от моето изкуство, но това, което ще видите в спектакъла тази вечер, е различен от предишните й два концертите й досега в България.
С течение на годините промени ли се начинът ви на правене на музика и към репертоара ви?
Аз пея от 16-годишни и съвсем естествено е да започна с песни, типични за едно подрастващо момиче. С годините се промених, обогатена от преживяванията си и от американския начин на правене на музика, в който шоуто е главното. Научих се да правя шоу и да танцувам. Цял живот правих големи спектали. Днес, 30 години по-късно, мъничко се уморих. Затова се насочих към нещо по-интимно, към формата на рецитала, където всичко е по-преживяно. Всичко, което правя в живота си е продиктувано от емоцията и инстиктите ми. Нищо преднамерено не мога да направя.
Книгата
Книгата показва чувствителност към света, имате и дума ксенофобия, която е толкова важна за нашето време. По какъв начин музиката ви помогна да напишете книгата?
Реших да напиша тази книга в една по-разиграна форма – като азбучник – защото много често, четейки списания, има свързване на буквите от азбуката с определени думи. За това избрах тази форма – лека, ефирна, забавна, смешна дори. Това е разликата с първата ми книга, която е по-скоро автобиографична и е доста по-сериозна, разтърсваща емоционално.
Повече за книгата прочетете тук.
Кариерата
Случвало ли ви се е да искате да сложите край на кариерата си?
Не, не бих казала. Защото музиката е част от моето същество и съществуване, тя върви успоредно с мен. И наистина, имам моменти, когато се чувствам уморена и искам да направя пауза, да си почина. Но никога не съм казвала „край”. Не обичам думата край.
Всеки път, когато идвам в България, винаги търся другата половина от моето сърце, което съм оставила тук.
Музикалното верую на Силви Вартан?
Пея, защото музиката поне за малко ни отвлича от грижите и тъгите. Пея, защото ми харесва да пея. Имам усещането, че съм част от моята публика, която е като моето семейство. Аз имам нужда от тази публика, с която през годините съм изтъкала здрави връзки, на съучастничество, приятелство и поделяне.
Имате ли гласова хигиена?
Случва ми се да си позагубя гласа. При дълги пътуванния и заради климатиците, които атакуват гърлото. От гледна точка на хигиената човек трябва да спи повече и понякога да мълчи (смее се.).
България
Всеки пък, когато се връщам в България съм много щастлива и развълнувана. Представете си как се чувства едно дете на 7 години, когато напусне своята страна и хората, които обича и които го обичат. Една страна, която за жалост никога няма да се върне в нея. Още на 7-годишна възраст аз разбрах, че половината от моето сърце остана в България. Разбирате моята голяма привързаност към тази страна.
Вашата асоциация е спасила много деца, подкрепя много културни проекти. Какво означава солидарността за вас?
Когато се върнах в България след падането на Берлинската стена, върнах, за да посетя всичките скъпи за мен места. Това пристигане ме разтърси и беше нещо повече от опит. Моят брат Еди, който е седим години по-голям от мен, беше дошъл преди мен, за да направи проучване, както се прави репараж в киното. За жалост ние открихме една обезкървена България. Тогава си зададохме въпроса как можем да помогнем. Разбира се, не можех ме да разрешим всички проблеми. Така решихме да създадем тази Асоциация в подкрепа на най-малките – децата, които са нашето бъдеще. Тя се крепи на плещите на доброволците, нямаме офис, не плащаме наем, нито заплати и даренията дирекно отиват по предназначение. Г-жа Фани Теофарова – вицепрезидент, който работи на терен.
Жената Силви Вартан
Когато разговаряте с нас и ние ви усещаме като българка. В същото време вие сте световна звезда – когато правите музика, изнасяте концерти,общувате с другите, пренасяте ли нещо от това съкровено ваше?
Всичко. Моите емоции са български и унгарски – майката ми беше унгарка. Унгарците са много меланхолични и емоционални. Емоционални са и българите. Казват, че българите са привърженици на крайностите. Имам моменти, такъв е и моят характер – на продължителна меланхолия и на бурна радост.
Не обичате думата „край“, а коя е любимата ви дума?
Обич. Всичките ми деца, дори да не могат да говорят български, знатят „Обичам те”.
Бележка на редактора:
Това е Силви Вартан! С искренността и скромността, присъща на истинските хора и на големите творци – когато на няколко пъти журналисти й правеха комплимент, че е голям човек, че има голямо сърце, Силви отвръщаше: „А, не, аз си останах 7-годишна“.
Прочетете още:
Силви Вартан идва за концерт в София през април