На книжния пазар излезе "Дервишката порта" от Ахмед Юмит (Издателство "Сиела",превод от английски Емилия Ничева-Карастойчева, цена 16 лв.).
Това е повече от трилър. Това е книга на тайните, за престъпление, извършено преди седемстотин години. Едно мистично приключение, чиито главни участници са Шемс-и Тебризи и Мевляна Джелаледдин Руми.
* * *
Карън-Кимя, млада жена от смесен брак, се впуска да издири изчезналия си баща, за да намери смисъла на живота си. Тя идва в град, където най-важните събития се случват нощем: вратите се разтварят за тайни, по-смайващи от чудеса; чудесата оживяват по-реални от действителността. Наоколо повече от седемстотин години се носи шепот, зареден със спомени, и с ароматния дъх на онези, които измерват любовта само с любов… Дори смъртта не успява да унищожи тази обич…
Сюжетът на този роман може да се определи като мистерия и исторически трилър. В основата на повествованието е известният османски, религиозен мистик, писател и философ Мевляна Джелаледдин Руми (ХІІІ в.) и неговите схващания, както и криминален сюжет отпреди 700 години, при който при неизяснени условия загива менторът на Руми – Шемс-и Тебризи, и който по някакъв начин дава отражение и върху настоящето.
Като цяло действието е преди всичко в настоящето и има криминален характер, така че се чете леко. Има обаче и доста екскурси по посока на мистичното учение на суфизма, както и на философията и поезията на Руми.
За автора:
Ахмед Юмит е роден през 1960 г. в град Газиантеп в Южна Турция. През 1978 г. постъпва в университет в Истанбул. През 1983 г. завършва публична администрация в Мармарския университет и написа първия си разказ. Активен член на Турската комунистическа партия от 1974 го 1989 г. Участва в нелегалното движение за демокрация по време на военната диктатура в Турция през 1980-1990 г. През 1985-86 учи тайно в Академията за социални науки в Москва. Има една дъщеря – Гюл. От 1989 г. Ахмед Юмит е публикувал сборник с поезия, три книги с разкази и една с детски приказки. Автор е на една новела и три романа. Един от най-известните съвременни турски писатели. Слави се като майстор на мистерията. На фона на уникалната политика и култура на родината си, Ахмед Юмит вниква дълбоко в душите на умело изобразените си герои и разказва увлекателно за убийства и политически интриги.
Откъс:
Върху камъка имаше кръв, в небето – пълна луна, в градината – дъх на пръст. Дърветата плуваха в мразовития въздух. Сега напъпваха зимните рози, а нарцисите вече бяха разцъфнали. Седмина мъже излязоха в градината. Седем сърца, изпълнени с омраза, седем съзнания, завладени от ненавист, седем остри ножа. Седмина прокълнати мъже прекосиха пространството, разделяйки тишината в градината на седем части, и тръгнаха към дървената порта, където ги очакваше жертвата.
Кръв обливаше камъка. Зловещ студ забулваше градината. Само пълната луна видя убийството. Безразлично, безстрастно, без да трепне, тя надничаше през мъртвите листа на високите тополи. Най-младият от седмината почука на портата. В някоя къща проплака дете. Нежно младо момиче спеше в далечното поле. Крехкото й тяло бавно гниеше в земята. Най-младият от седмината замахна с ножа и момичето се раздвижи в гроба. По лицето й се разля усмивка, чиято сила дори смъртта не бе в състояние да сломи. Когато най-младият от седмината заби ножа си в мъжа, едно сетно дихание, заседнало в гърлото на момичето, се изтръгна от устата му като въздишка на облекчение.
Камъкът се обля в кръв. Седем ножа отвориха седем рани. От тях бликнаха седем червени ручея. Седем пъти потрепери тялото на мъжа, седем пъти потръпнаха седмината, когато забиха ножовете си. Тялото на младото момиче под земята обаче не помръдна повече. Лежеше притихнала както всичко над нея. Сякаш бе настъпил последният миг на света. Живите, мъртвите, цялото съзидание тънеше в тишина и покой. Кръвта върху камъка застина. Луната, отразена в кръвта върху камъка, застина. Високите тополи, напъпилите зимни рози, разцъфналите нарциси, градината, ухаеща на пръст… живите, мъртвите, цялото съзидание мълчаха, застинали в кръвта върху камъка.
Прочетете още: