Наскоро получих от издателство „Скалино“ последна им книга – романът на Селина Ангелова „Пясъчен часовник“ в електронен формат. Прочетох я моментално и се зарадвах, че има толкова печени млади български писатели. Качих си съдържанието ѝ на телефона си, защото ми доставяше истинско удоволствие да отварям на различни глави от този „Пясъчен часовник“.
Това е една от книгите, каквито ми се иска да чета по-често, ще се радвам книги, като тази, да бъдат писани по-често, и се надявам да достигат до възможно повече читатели. Това е роман-метафора на действителността, побрал лудостта на ежедневието, биполярността на съвременния човек, но и болката от самотата, неразбирането и отегчението. Селина е създала една алегория на човека на 21 век, на реалността, в която живеем, на тъгата и чувствеността.
В нейния „Пясъчен часовник“ има по малко от много – малко магическия реализъм в любовта на „Шалимар клоуна“ на Салман Рушди към земята на Кашмир и нейните хора; малко от красотата на Фицджералдовата „Нежна е нощта“; малко от „Погнусата“ от живота и човека на Жан-Пол Сартр; и малко от неподправения еротизъм и мистицизъм на Хенри Милър в „Спокойни дни в Ниши“. Но в своя „Пясъчен часовник“ Селина Ангелова не копира никой, не взаимства от никого. През цялото време, докато четях романа, исках да слушам думите на авторката, исках тя да ми разказва… Бе ме омагьосала със своята изключителна интелигентност, начетеност и неподправен личен писателски стил. Искаше ми се да я попитам един милион неща за този роман, на който искрено желая да донесе на повече читатели нещо вълшебния блясък на звездите, от топлината на слънцето и тайнството на луната, така както историята за Лола и Лита се приюти в моята читателска душа. Сега имам възможност да задам няколко въпроса на авторката и нямам търпение да чуя нейните отговори.
Защо романът е озаглавен „Пясъчен часовник“? Каква е символиката?
Има повече от една символика. Книгата дава първия отговор сравнително бързо още в четвърта глава: „Образът, пречупен през огледалото, никога не е същият. Изтича от теб и духът ти преминава в това огледало, за да се превърне в нещо самостоятелно… Като пясъчен часовник, който постоянно обръщаш, и видимо нищо не се променя.“
Какво всъщност те накара да напишеш тази книга?
Скуката. Нямаше с какво да запълвам вечерните си часове. После ми стана интересно какво ще се случи с героите. Освен това обичам да пиша и да създавам друг свят, може би не по-хубав, но така винаги мога да дам още една възможност на случващото се.
Какво би казала, че е посланието на романа ти?
То се появява в самото му начало като мото: „Празнината, през която изтича времето, / е трапчинка в коляното на Вселената.“
Инспириран ли е романът „Пясъчен часовник“ от действителни персонажи и случки?
Разбира се. Но нито един от тях няма напълно чист реален прототип. Всеки е смесица от характери и прояви на различни хора, както и от други – напълно измислени от мен.
A има ли автобиографичен отпечатък или изобщо не е свързан с теб по никакъв начин?
Има, но той е незначителен, също пръснат между героите. Може би читателят ще ме разпознае в лицето на Лита, която мечтае да пише, да издаде роман, а след това и още много други книги.
А издателските откази, които получава Лита Форд, след като е изпратила романа си на различни издателства, в твоя роман истински ли са? Ти получавала ли си откази?
Получавала съм много откази, но тези в „Пясъчен часовник“ не са истински откази, получени от издатели. От издателствата обикновено изобщо не отговарят.
Какво са за теб самотата и празнотата, които се промъкват в повествованието на „Пясъчен часовник“?
Празнотата е кратунката на монаха, на скитащия сиен, на пътуващия отшелник, кухина, пространство, в които той подрежда тревите и билките, с които лекува хората. А може и да е нещо друго, но в момента не се сещам за него.
Разкажи малко за героите, за жените, за мъжете, за особените, за типичните…
Малко? Колко малко? Да речем, мога да разкажа за буля Анти. Тя не съществува, измислих я, след като някой ми разказа история за жена, която отглеждала котки. Била бедна, а едно момче обичало да ходи да ѝ помага. Това момче много обичало да общува с всякакви хора и така… Мога да кажа, че буля Анти е любим герой за мен.
Какво ти носи писането?
Радост. Понякога ми носи и други неща – огорчение и тъга. Понякога донася огромно раздвоение с реалността. Понякога безсъние в малките часове, когато някой разказ или приказка непременно искат да се родят, да бъдат разказани…
Кога започна да пишеш романа „Пясъчен часовник“?
Пролетта на миналата година.
А как се роди идеята за него?
Ако питаш за предварителен план, нямаше такъв. Просто исках да напиша роман, исках да разбера дали мога да обитавам по-дълго време в едно по-голямо пространство от думи.
Какво те предизвика да го осъществиш?
Ако става въпрос за публикуването, то също беше спонтанно. Беше изненадващо за мен предложение и аз го приех с голям ентусиазъм.
Трудно ли беше за теб?
Работата по редактирането беше ангажираща, и да, стана трудно накрая, но докато пишех, се забавлявах.
Какво мислиш за съвременните български автори и български читатели?
Мисля, че има много добри български автори, но българските читатели предпочитат чуждите.
Прочетете още:
Откъс от "Пясъчен часовник" от Селина Ангелова
"Пясъчен часовник" за самотата в бързо темпо, разказана от Селина Ангелова