На 27 март, от 18.30 ч., в галерия "Арт Маркони" Явор Радушев ще открие изложбата си живопис "Малко след шест"
Той няма търпение да съблече суматохата на работния ден изпълнен с безкрайни, кога успешни-кога не, разговори и презентации с партньори и клиенти; разправии с доставчици, работници, институции; вземане на решения, понякога рискови и не лесни…пореден работен ден от годината. Мислех да наречем тази експозиция „Портрет на безсънната нощ“ , някоя от многото, в които обмисляйки пътища за оцеляване на бизнеса, търсейки в себе си мотивация да остане, и да не последва примера на толкова свои връстници и приятели.Притваряйки внимателно вратата на детската стая, поглеждайки извинително към жена си, слиза на долния етаж и потъва в своите портрети. Те имат различни образи: мъже, жени, деца. В тях няма следа от романтизъм, по скоро са изпълнени с драматични откоси на четката. Различни състояния, подсилвани от необичайни за портрета цветове и тонове. Всеки от тях е ярка индиидуалност, различим сред множеството. Нетрадиционни, запомнящи се, напомнящи някого, който е оставил следа в съзнанието ни, било от филм, книга или последните новини от света. Носят характерните белези, които ги индентифицират с определени георгафски ширини, но могат да бъдат срещнати и по нашите улици.
Рисувани със замах и на едро „широкият обектив“ на художника, не е изнесъл на преден план детайли, напротив – образът въздейства цялостно. Защо точно образи? Няма обяснение. Чии са тези лица, съществуват ли техни прототипи? Може би, вероятно в спомени, в съзнанието…Явор е имал влечение към изобразителното изкуство и е искал да се развива в тази посока, но мнението и авторитета на родителите надделяват : чужди езици и икономика. Това му позволява да управлява собствен бизнес с пасивни къщи и енегроспестяващи технологии в строителството. Изкуството, като потребност се появява в последните години, като отдушник, като лична формула за баланс и оцеляване в джунглата, наречена „бизнес среда“.
Малко след шест започва другия живот – личният, посветен на семейството. Приятелите все повече оредяват и стават профили в скайп, с които се дебнат в различни часови пояси, за да си кажат просто „Здравей“. Светът се затваря в двете орбити: работа и семейство. Изкуството е третата, запазена за часовете до осъмване: понякога до 3, до 4, до първото позвъняване на часовника за ставане. Как се чувства след такива вечери? Понякога бодър и хармонизиран, понякога тотално размазан, но ЖИВ.
Професионалистите вероятно ще имат тема за чоплене, както винаги, когато импулсът изпреварва липсата на академизъм. Аз лично съм впечатлена от тази колекция портрети и заставам зад нея с това представяне. Всеки образ е една разказана човешка история: вик от болка и неразбиране, разговор за непреходното с мъдреца, присмехулника и скептика… или изпятата самота. Гледам образа на тази потънала в музиката си жена и в съзнанието ми изплуват срещнати някъде във виртуалното пространство думи: „Скрий ме в палтото си, превърни ме в своя плът до края на ума си, до края на небесата си. Увий ме в шала си като дете, като твой ангел, да се изгубя в уханието ти, да се побера в името ти…“ Превод – Haris Alexiou & Swkraths Malamas – Esu me ksereis pio polu
Ваня Маркова/галерия „Арт Маркони“
Явор Радушев е роден на 11.04.1975г. в гр. Добрич.
От малък проявява интерес към изкуството. В основното училище посещава кръжок по рисуване, чрез който реализира участия в множество международни изложби и асамблеи.
Завършва ИУ Варна. Специализира в областта на енергоефективните материали и технологии в Германия и Холандия.
Към момента изпълнява длъжността управител в Плуимерс Изолация ООД и Мегамат ООД, чиито дейности са пряко свързана с неговото образование и опит.