Стихотворения от "Поетично кафене" "Рециклиране" – част I-ва

На 6 март в Студио 5 в НДК се състоя Поетично кафене" на тема "Рециклиране". Повече за участниците и събитието прочетете тук. Ето част от участвалите стихове.

Рециклиране
От Лилия Олег Кашукеева

Рециклирах сърцето си толкова пъти –
следвахх повеи, срещах стени.
В тъмнината км Божия храм се запътих –
молих прошка, плътта обвиних.

А животът в неясни обрати ме люшка –
тъжни спомени, светли мечти.
Самотата ме следва, навирила гушка.
Пак сгреших, пак не се защитих.

И така, рециклирана, още се лутам.
Виждам пролет, зелено, цветя.
Продължавам напред във молитви обута –
без сълзи! Нямам нужда от тях.

Рециклиране на чувства
от Павлина Соколова

Изгубихме се…
И не се намираме.
Защото всеки тръгна срещу себе си.
И всяка нощ по мъничко умираме…
Със вързани очи гадаем ребуси…
А думите като листа събираме,
в зениците потапяме ги тихо,
и тайните копнежи рециклираме
(от тях се раждат после тъжни стихове).

Усихваме се…
И се аплодираме
за своята победа върху себе себе си.
А после в тъмното агонизираме
и с вързани очи гадаем ребуси.

Рециклиран живот
от Таки Самуелян

Мечтата на всеки индивид в живота
е да си върне магически младостта.
Да пропусне времето ембрионално
и млад да се въплъти отново на Земята.

Животът начален, заченат в утроба,
е инстинктивен, с глътката въздух поет.
Създаден по матрицата за човека земен
потваря се цикъла на минал живот.
Оттново изминава той пътя планиран,
отново той е с грешен или праведен знак.
усилията на Фауст уви, останаха безплодни
за утопичния дълъг човешки жизнен път!

Градивният успех е тогава, когато
посоката вярна намериш ти сам и
капаните невидими на ситуирани провали
като елф да полетиш и да ги отминеш с лекота!
Тогава Висшите водачи съзират мъдрост,
поведение контролирано и интуиция вярна.
Когато се предпазваш от глобалните сривове,
тогава се влнуваш от своето доволство без страх!

Защото късметът случаен е кратък, нетраен,
не се оценява разумно от човека с шанс.
Успехът постигнат с търпение и воля
той е благословен и опазен докрай.
Тогава си успял максимално да изпълниш споразуменията с небесния Висш Аз.
Тогава ти се приближаваш все повече
към вселенския промисъл на твореца,
тогава ти се превръщаш в звезден човек,
идеала на Христос за съединение с Източника
с космичния, планетарен и вседишен Бог!

Сподели в: