Сърджан Кръстевски е моден дизайнер, който шие в мечтите си рокли от паяжина.Това е най-невероятното му желание, но като нищо ще го осъществи, защото е творец, който непрекъснато търси нови предизвикателства. Засега е правил рокли от кафе, от найлон, от рентгенови снимки. Освен, че шие красиви дрехи за още по-красиви жени, Сърджан е водещ на курсове по бродерия. Запознахме се на една работилница по рисуване на махенди със Сачи – затова се оглеждайте – може да го срещнете навсякъде, където има изкуство. В това интервю си поговорихме за модата, сутажа и за Милица Гладнишка. Освен това – той е от Македония, а в България живее от 9 години, обича да пътува и да се среща с приятели. (Повече снимки от творенията на Сърджан вижте тук.)
Занимаваш се с много дейности. Правиш сутаж, някакви сложни бродерии с още по-сложни имена. Би ли ни ограмотил малко? Какво е сутаж?
Когато изработвам дрехи, се налага да използвам и най-различни техники за бродиране и апликиране. Владея почти 
всичките от тях: бродерия с мъниста и пайети, бразилска бродерия, виетнамска, китайска и японска бродерия с копринени конци, сутаж, средновековни бродерии, църковни бродерии със сребърни и златни конци и др. Сутаж е пришиване на ширити върху плат. В момента в България тази техника предимно се използва за изработка на бижута, а повечето не знаят че всъщност пришиването на ширити върху плат у нас има дълбоки корени. Всичките декоративни елементи с ширити на нашите народни носии (на целия Балкански полуостров и не само) са изработени точно по този начин – с техниката сутаж. Имам намерение да издам книга с всички видове бродерии, защото на български език няма такава, а има много желаещи да се научат и мисля че ще е полезна за много хора.
Имаш ли любима бродерия?
Не мога да кажа коя ми е любима, защото с всяка една от тях се постигат различни ефекти. Все пак може би харесвам повече средновековната и виетнамската с копринени конци.
Бродерията върви ли в мъжката мода?
В мъжката мода се използва бродерия, но там тя е в по-умерени количества.
Знам, че си правил няколко тоалета на една българска звезда. Разкажи нещо повече за това?
Да, Милица Гладнишка! С нея работим няколко години. Тя е моята муза 🙂 Голям вдъхновител е тя, обичам да правя тоалети за нея, защото сме на "еднаква честота". Тя умее да вдъхне живот на роклите, които правя за нея, придава нов смисъл на „Couture” в модата с отношение към детайлите и нестандартните материи с които изработвам тоалетите за нея. В момента работим заедно свърху един голям проект, но засега не мога да кажа подробности.
Какво е модата за теб?
Модата е нещо което показва отношението към обкръжаващата те среда, принадлежност в социума и статут.
Каква рокля мечтаеш да направиш?
Този въпрос никой не ми задавал досега 🙂 и не съм се замислял. Може би рокля, изтъкана от паяжина!
Кой е най-щурият модел, който си правил?
Преди 3 години участвах и спечелих конкурс за минималистична рокля. Направих роклята от рентгенови снимки на човешки мозък.
Модерна ли е българската жена? Какво й липсва, какво ще пожелаеш?
Мисля че българската жена е била и по-модерна. В момента това понятие е малко изкривено и е разбираемо, защото този наплив на трендове и западни тенденции за кратък период след прехода е подействал объракващо! Трябва да измине известен период от времето, за да се рафинира вкуса на българката. На българската жена й липсва модно самочувствие и смелост за експеримент. Не знам какво да пожелая, можеби по-скоро ще дам един съвет с думите на Коко Шанел: не си слагайте последния аксесоар, който искате да си сложите – той е излишен.