По професия Крис Енчев е философ, прави бижута и аксесоари от рециклирани материали, природни и всякакви други неща, има свой блог, ходи бос, а отскоро "рециклира" думи. Той гостува за 3-ти път на страниците на Kafene.bg. Сега отговаря на въпроси за рециклирането от гледна точка на философията.
От гледната точка на философията всичко ли можем да рециклираме?
Зависи от това каква точно философия имаме предвид – възможни са различни комбинации от философски възгледи и съотнесени с тях гледни точки. Бих могъл да отговоря по-скоро от позицията на човек, осмеляващ се да търси съчетаването на привидно несъчетаеми елементи (както във философията, така и в светогледен и естетически смисъл). Тъкмо защото всичко около нас се променя и трудно може да се предвиди всеки възможен фактор, смятам, че ние винаги се намираме в такава ситуация, откъм която протичането на едно действие не може предварително да бъде зададено като посока и краен резултат. Това е мисъл, която като че ли действа освобождаващо по отношение на границите и от тази гледна точка – да, можем да рециклираме всичко, но без да е предварително ясно как точно ще успеем да осъществим едно или друго преобразуване на формата (но „можем“ не в смисъл на „способни сме“, а в смисъл на отворено поле за действие, възможност като възможност на онова, което би могла да ни предостави дадена ситуация). Това обаче съвсем не означава, че няма граници – именно с оглед на такива, като пробив в тях, можем да мислим немислимото и невъобразимото, да мислим повече, отколкото едно статукво приема за възможно и допустимо. Склонен съм да мисля, че нашите собствени трансформации са един такъв опит с невъзможното като пробив в нашите собствени граници (или, ако не се окаже неуместно да пренеса в този контекст един израз, който съм срещал у Мишел Фуко – пробивът в тези граници като „онтология на нас самите“).
Можем ли да рециклираме неща от живота си, спомените си, например, и колко често е "здравословно" да го правим?
Според мен това ни се случва непрекъснато, дори тогава, когато не го осъзнаваме. Не съм склонен да мисля, че съзнателното контролиране над спомените или над скритите страни на съществени за самите нас убеждения, ценности и привързаности, е винаги и във всяко отношение „здравословно“. Смятам, че съществена част от самите нас е наличието на някакви граници, с които се сблъскваме при опит да извадим „на светло“ онова, което е останало скрито за съзнанието. Точно заради това, че ги има тези граници, можем да търсим начини да ги преместваме и така да освобождаваме поле за „рециклиращи“ трансформации.
На 16 март в "Поетично кафене" ще рециклираме стихотворения. Ти опитвал ли си подобно нещо?
Ако в случая под „рециклиране“ се има предвид откриването на нещо писано отдавна и опитите то да бъде „ремонтирано“ или пък пренаписано, да, като че ли ми се е случвало. Не съм сигурен дали съм отдавал особено значение на това, защото не мога да си спомня за „рециклиране“ на конкретно мое стихотворение. Впрочем, не мисля, че някога съм писал точно стихотворения – по-скоро спонтанни и спорадични споделяния, без да се тревожа за това какво точно представляват по форма и съдържание.
Знам, че създаваш уникални бижута също в стила "рециклиране". Какво послание изпращаш на хората чрез тях?
Не съм много сигурен дали има някакво конкретно послание. Може би в най-общ смисъл това, че понякога съчетаването на привидно несъчетаеми елементи или откъсване на нещо от контекста на обичайната му употреба съдържа потенцията за пробив в мисленето и възприятието на самите нас.
Във фейсбук често споделяш дума или словосъчетание с променена буква, на което твоите приятели отврщат с още предложения. Това в известен смисъл също можем да сложим в графата "рециклиране". Сподели няколко примера. Мислил ли си да ги обединиш в своеобразен списък, да не кажа речник?
Да, мисля по въпроса и съм отворен за предложения :). Ето няколко такива думички: ходатайнство, скептакъл, инспектицид, клатестация, отскъпка.
Свикнали сме да свързваме думата "рециклиране" с екологията, ако я пренесем във философията, как ще я обясниш?
Не бих се опитвал да правя подобно пренасяне в съвсем буквален смисъл. В „Метафизика" на Аристотел четем, че един предмет е „можещ“ (δύνατον) и тогава, когато трудно податлив на въздействие или пък устоява в посока към „по-добро“. Изкушавам се философски да пренеса това на терена на преобразуването на форми във връзка с идеята за преобразуване на самите нас. Мисля, че начините, по които „рециклираме“ нещо, могат да бъдат мислени като елемент от негово „повторно описание“ (склонен съм да търся в това аналогия с поетичен модус на изразяване) и така да излезе наяве темата за принадлежност към свят и грижата за него като наш собствен.
Вижте още:
Крис Енчев за ръчно изработените бижута, босоногството и приемането на различните хора