Пей, сърце!
от Рая Вид, 25 януари 2014
Тук улиците
в тоя град
са адски прави,
а хората са
на моменти.
Едни заспали,
другиите – убити,
третите –
в чужбина скрити.
Пей, сърце!
На кого му пука,
че сме полудели?
Нали съм тук!
Все някак си
ще криволича,
хляб ще правя
и живота си
ще сричам.
А после
дали ще имам
някаква утеха –
след гроб
и кръста –
някой
да ме заобича?…
Пей, сърце!
Животът
днес е кратък,
а утре –
нека някъде
оттатък
червей
да се смее
над песента ми,
дори и
с крясък!
* * *
Пей, сърце!
от Калина Алекс, 14 февруари 2014
Пей, сърце! Душата ми е млада
и цялата препълнена с любов,
излъчва я към всеки за награда,
ако и той за обич е готов.
Пей, сърце! Танцувай в този ритъм –
тъй шеметен, нечуван досега.
Божествена любов от тебе блика
и озарява всеки миг света.
Пей, сърце! – доволно преживяло
и болка, и страдания, и мъка,
ала сега наново оживяло,
си спомняш, че божествено си всъщност.
Пей, сърце! Природата ликува.
И всякоя тревичка, цвете, храст
разпуква се за нов живот, празнува,
че няма вече безлюбовен мраз.
Пей, сърце! И нека твойта песен
запеят хора, зверове и птици.
Идва пролет, но дори наесен,
веднъж изгряло, пак ще си лъчисто.
Пей, сърце! Запейте, всички вие,
сърца на милиони същества.
От тази песен вижтет как се вие
божествена, невиждана дъга.
Пей, сърце! Сърцата в обич сбрани,
да променят света са призовани –
да излекуват стари драми, рани.
Спомнете си за своете призвание.
* * *
Обичам те докрай
от Валентин Евстатиев
обичам те до края на кръга
до космоса възнесен над небето
до най-недостижимата дъга
до вечния несвършек на сърцето
обичам те до инстинското на ян
до сетното прераждане и още
до тихото на тихи океан
до тъмното на всички тъмни нощи
обичам те до топлата мечта
на ледено възвишения айсберг
до краха и разпада на света
предречен но несбъднат като тайна
обичам те до нокътя сълзлив
на крайчеца на тънкото ти пръстче
коетотолкоз ммного ме боли
и ме разкъсва късче подир късче
обичам те до две зеници сън
залято във очите ти без дъно
които ме събличат уж отвън
а винаги навътре съм потънал
обичам те до детския живот
в утробата на древната прегръдка
с която ме обесваш чист хомот
на мръсния ми врат ах как преглътнах
до ехото на вятъра до бих
до искам до обичам до не зная
до своя най-последен дъхостих
обичам те обичам те до края.
* * *
Вяра, надежда, любов
от Надя Маринова Арнаудова
Вярата е стих небесен,
Ято птици – полетели с песен;
Радост за сърцето и душата.
Ангелски криле, прострени над земята.
И огън, лумнал вв сърцата!
Надеждата е миг от тишината,
А тя – прашинка пепел от съдбата
Дето откъсва лист от календара на
Едничката сълза от добрина пролята;
Желание ухаещо, далечно,
Доброто семе в себе си посяла…
Англеският хор създала…
И силата на словото…
в една божествена любов!
Любов, която е велика;
Юлски вятър с полъх тих –
Благословен дабъде моя стих –
Огън верен – той на кладата на любовта.
Вечно с него искамаз да изгоря.