Песента на сърцето
от Ина Крейн
Двама с теб,
душа до душа,
помежду ни –
морета от думи.
Пак не мога
до теб да доплувам,
а вали като сняг тишина.
Тръпне в ужас душа
светлина,
цяла в белези от куршуми.
А вали, а вали тишина!
Но не мога да я преплувам.
Ненадейно долита Тя
и ме гали с гласа на небето.
Всички рани превръща в
цветя песента на сърцето.
През валящата тишина,
през вълните от
думи-куршуми
ме повежда – спасителен
фар и душата ми… те прегърна!
* * *
от Мариана Еклесия
Заричам се всеки ден – зиме и лете –
излишно е книги да пиша, да трупам.
Какъв е смисълът от думи и чувства,
ако никой не иска да ги разлисти?
Заричам се, ала ето – напъпват на пролет.
Един вижда розите, друг пък – бодили.
Понякога книгите ми изгарят на клада и плача –
сякаш с въглен палачът пронизва ръцете ми – да ги няма!
Заричам се – повече никакви песни!
Но как да изтрия мастилото от сърцето си?
Не, не мога да обещая, че повече никога
няма да вливам сълзи в океана на книгите.
И на душите ви.
* * *
Пей, сърце!
от Лили Чолакова
Пей, сърце!
… за туй, че всекиднено те раняват
стрпелички със изострен, тънък връх;
че безралично пак те подминават,
а ти едва-едва поемаш дъх.
… за туй, че нявга и страхът пълзи,
влачен от нелепата случайност –
буди извор чист от рукнали сълзи
с оживели в миналото тайни…
… за туй, че барабанно те пришпорвавт
в синкопа бърз на оскотели дни;
за туй, че често си самотно, тъжно –
неспиращо и денем, и нощта
да питаш: "Та нима до край ненужно
единствено ще движа аз кръвта?"
Пей, сърце!
… когато даже и ни ти се пее,
защото болката ръждясва в теб.
Дори и вятърът да се разсмее,
издухай воплите с един промпет.
За всичко пей, сърце!
Мелодия извивай
с пулсиращо лице.
Напук жвией. Не спирай…
За мъничките изблици на радост
изпей най-хубавите песни ти!
Че те в живота ти са рядка сладост –
без тях единствено ще ни горчи…
* * *
Ръцете
от Снежана Гавазова
Ръцете са чисти, когато подават.
Ръцете са мръсни, когато крадат.
Ръцете умират, когато рушат.
Сърцето усеща ръцете дълбоко.
Сърцето ги движи, додете не спре.
Сърцето разперва ръцете широко,
защото то помни, че те са криле…
Пей, сърце!
От Лилия Кашукеева
Пей, сърце, когато си щастливо!
С повея на вятъря се слей!
Със смеха на разорана нива,
Побеждавай сянката-злодей!
Пей, сърце, когато ти е тъжно!
Болката с глас меден заглуши!
Под дъгата начертай окръжност!
В нея слагай мъртвите души!
Пей, сърце, когато дойде зима
и наоколо ти завали!
После пак кокичета ще има.
Ще напъпят рози без бодли.
Пей, дори когато ти се плаче!
Пей! Септември пак ще стане май!
Пей! Макар сега да си сираче,
не преставай! Просто обещай!