„Туберкулоза”
(White Plague)
ТВС
премиера
20.12.2007, 19 часа, ТР “Сфумато”
авторски моноспектакъл на Цветелина Стоянова – ЦВЪ
сценарий: Цветелина Стоянова – ЦВЪ
режисура: Цветелина Стоянова – ЦВЪ
хореография: Цветелина Стоянова – ЦВЪ, Костадин Василев
сценография и костюми: Цветелина Стоянова – ЦВЪ, Кирил Наумов
мултимедия: Цветелина Стоянова – ЦВЪ, Огнян Голев (монтаж)
участват: Цветелина Стоянова – ЦВЪ, Костадин Василев
“Туберкулозата е реалност / болест – "Какво по-живо от това?" /, а ТЕАТЪРЪТ е силата да запознаем човека с проблема, да го профилактираме и предпазим, чрез културно израстване и душевен катарзис да постигнем соматичен баланс в оптимален здравен аспект!
Използвани са авторски текстове /"Хаос", "Пътуване", "Неонов свят", "Дим"/, текст от "Вълшебната планина" на Томас Ман, произведения на Христо Смирненски /"Юноша", "Как ще си умра млад и зелен"/, "Хамлет" – У. Шекспир, текстове на Ана Мария Навалес – "Разкази от Блумсбъри", медицинска литература за туберкулозата като нозологична единица – /"Вътрешна медицина" – проф. З. Кръстев/.
Най – висшият пилотаж в актьорската професия е да можеш да съчетаеш интересно сценично поведение, да излъчваш нещо различно, да забавляваш, но и обучаваш зрителя, да го караш да се замисля, след всяко твое представление!
За мен театърът е като въздуха – нещо, без което волево или неволево не мога да съществувам, рефлекс е, в кръвта ми е, в целия мой организъм. “Всичко останало е мълчание!” – Шекспир”
ЦВЪ
“градината”
по “три сестри” на а.п.чехов
21.12.2007, 19 часа, ТР “Сфумато”
режисьор: Десислава Шпатова
адаптация: Снежина Петрова
визуална среда: Алина Михайлова
участват:
Деница Аврамова, Милена Станойчевич, Македонка Илиевска, Симона Костова, Марта Каменова, Владимир Сестримски, Захари Танев, Иво Йончев, Емил Радев, Асен Кукушев, Ясен Рогачев, Веселин Дулев, Станислав Пеев, Михаил Байков и Зорница Лазарова, студенти от програма “Театър” към НБУ
“Проектът ,,ГРАДИНАТА" е опит да се възстанови един неслучващ се ритуал в творчеството на А.П.Чехов – празникът.
Кръг от млади хора живеят заедно и след една година траур – смърт на бащата, а преди това и на майката – правят опит да се завърнат в живота, в любовта, в празника.
Представление за една нощ, в една градина, която събира няколко години.
Купонът, след който всичко е различно.
Мястото, където е възможно колективното живеене.
Празникът, който ни помага да забравим, че сме самотни.
Непрестанното усилие да се живее по законите на празника, да сме заедно – да не останем сами – да не сме в реалността, да забравяме, да потискаме, да градим нова, друга реалност и непрестанното неслучване на нашите усилия.. Колкото по-дълбоко опитваме да се веселим, толкова повече открехваме потисканото, думите, любовта, самотата, мечтата, която не можем да осъществим…
Кръг от млади хора, поставени в отвореното пространство на градината, в опит да се събудят в празника, всеки в своята дълбока чиста мечта и в нейното безнадеждно неслучване..
Играта и плачевните й резултати.
Емоцията и нейните тихи, жестоки крайности.
Самотата и близостта. Липсата.
Мечтата и невъзможността на човешкото същество да действа в посока на случването й.
Желанието за промяна и липсата на промяна.
Чехов, такъв, какъвто е в сърцата ни, в празника ни, в нашата тишина и в шума ни.
Чехов в нас и ние в него.
Чехов и ние…
Такива, каквито сме на двайсет…”
Десислава Шпатова