Лилия Кашукеева e родена е през 1983 г. в Благоевград. Завършила е Природо-математическата гимназия в Блогоевград и право в ЮЗУ. Пише поезия и малко проза (участвала е есета в конкурсите на Kafene.bg и има награда :). Има 2 издадени стихосбирки – през 2009 г. "Дворецът на мечтите". През 2013 Лилия се състезава с още 90 автора в национлния конкурс "Димитър Бояджиев" и печели награда – издаване на стисобирка. Така се ражда втората й поетична книга "Сърдечни отенъци". Лилия е и чест участник в месечните срещи на Kafene.bg "Поетично кафене". Ето какво сподели Лилия за новата й стихосбирка и за мястото на поезията в живота й.
Как се стига от Двореца на мечтите до Сърдечни оттенъци 🙂
Това е колкото лесно, толкова и трудно. Трябва да изкачиш двореца на мечтите до последното стъпало, за да се насладиш истински на сърдечните си оттенъци т.е. трябва да пораснеш, да се усъвършенстваш. Не е лесно, но вярвам, че с втората си книга правя тази мъничка, но важна крачка напред. И ще продължавам да крача, независимо дали е във вярната посока. А правилното е относителна категория, индивидуална за всеки.
Как се чувства една млада поетеса с награда?
Хубаво е, поласкана съм. Дълго чаках това признание и е трудно да го опиша с думи, но наистина беше много вълнуващо за мен. Всичко – обаждането и съобщаването, че съм спечелила; топлото посрещане;церемонията по връчването;срещата с творците от Пазарджик и интервютата. Тези мигове и усещанията, които предизвикаха, ще останат с мен завинаги.
Сега обаче всичко е улегнало в мен и отварям очите си и за критиката, от която няма как да избягам. Неизбежно е и някак малко демотивиращо. Но стискам зъби.
Защо пишеш поезия?
Много лесен въпрос – защото ми харесва. Доставя ми неописуемо удоволствие да описвам емоциите си и да ги споделям, да се оттърсвам от тях и същевременно да се старая да градя тухлички в собствената си поетична къща, на която полагам основите.
Казваш, че един от мотивите ти да пишеш е и да бъдеш разбрана и усетена от читателите си. Поезията е повече за разбиране или за преживяване?
Аз изпитвам потребност да бъда полезна на хората – не само в поезията, и в живота. Това е въпрос на мироглед, светоусещане. А разбирането и преживяването според мен вървят ръка за ръка и едното не може без другото. Като верни приятели са.
Търсиш ли вдъхновението или то само те намира?
Намира ме, то е навсякъде около мен и няма смисъл да го търся. Като всеки човек обаче и аз имам своите страхове и един от тях е един ден вдъхновението да ме изостави. Не искам да допускам да си тръгва от мен и няма да му позволя. Ще заключа вратата, ако трябва, за да не може да ми бяга.
Имаш ли любими теми? А нелюбими?
Имам – природата и любовта и всичките им превъплащения и преплитания, многообрпазието на формите им и проявлението им по хиляди начини.
Нелюбими – не бях се замисляла. Определено ми е трудно да пиша сатира, защото винаги го превръщам в ирония, а това не е забавно. Пък и аз съм си лирична душа.
Ако утре те поканят на семинар по творческо писане, какви съвети би дала на начинаещите или на тези, които искат да се усъвършенстват?
О, всякакви, стига да ги приемат. Като начало трябва да се научат поезията им да звуче красиво и изящно – да се лее като песен. И да спазват правилата в българския език винаги, когато могат. Изключения само в краен случай.
А би ли се пробвала в прозата?
Първото ми „прописване“ беше още на 11. Тогава писах и разказчета или по-скоро есета. Но това сякаш не е стихията ми, твърде пространно и детайлно занимание е. А тук е кратко и ясно – стига да го кажеш с точните думи. Не съм по многословието, граничещо с празнословие.
Какво пишеш сега?
Имам стихотворение за кокичетата, което завършвам от доста време. В момента влагам всички усилия в новата си работа и това, малко или много, оказва влияние. Пак трябва да започна да си записвам идеите, иначе ги губя безвэзвратно. Обещавам да го направя най-тържествено и пред широка аудитория!
Пожелай нещо на читателите на Kafene.bg.
Да са здрави – най-важното, да са силни – не по-малко важно и да правят това, което им харесва, за да се чувстват щастливи и пълноценни!
Подари ни едно стихотворение.
Спомен
Искам само къс синьо небе
и колаж от оранжеви сенки,
да си спомням за изгрева с теб
и гърба ти, осеян от бенки.
Как обичах, преди да заспя
да следя силуета ти в сиво,
докато го погълне нощта
във морето си бурно, пенливо.
Срещу слънцето тичам сама
и оставям по пясъка стъпки,
та по тях да намериш дома
и пътеката, с шарени кръпки.