На 19 януари се състоя "Поетично кафене" на тема "Старт". Валентина Михайлова представи новата си стихосбирка "Предчувствие за бряг". Да се насладим на стиховете й.
М И Г
На Д.
Притихвам в шепите на своя плач –
протягам длани, тръпнещи от жажда.
Дълбае във душата ми като кълвач
сковаващ поглед – ням и безпощаден.
Влече неумолимата река
пороя на дъжда целебен.
Но пак протягам зъзнеща ръка…
О, порив мой! – тъй плах и непотребен!
Нощта рисува твоите черти
на небосклона, озарен от мълнии.
И аз се питам: всъщност кой си ти –
в един миг чуден моя ден превърнал?
ххх
Търсих те.
Навсякъде
те търсих –
напразно
и пепелта
на дните си
пребродих…
Жалко ,
че ти не бе
фаталната
измислица!
По-важно е обаче ,
че те търсих.
По-важна
е посоката
в пространството,
по-важна е
енергията
на мисълта
и силата
на преживяното,
дори
то да не е постигнало
взаимност.
Не казвай,
че съм слаба,
че съм грешна!
Не ме затрупвай
с тежки откровения,
с двулични обещания…
Не ме осъждай
на мълчание!
Сега се вие
пътеката
помежду ни,
която никой не успя
да заличи
По-важно е,
че ни се падна
трудна орис –
да си повярваме!
По-важен е
закодираният порив
за взаимност!
Когато есента
се върне тук
подобно лебеди
душите ни ще литнат –
понесени към
синевата
от последната си песен.
К А Р Н А В А Л
Отзвуча
карнавалът на спомена…
Отзвучаха
фанфарите,
възвестяващи
пиршеството
на пролетта!
Отзвучаха
приспаните пориви,
чувствата ни –
захвърлени
като непотребна вещ
в ъгъла на отрицанието…
Отзвуча
карнавалът на спомена…
Отзвуча и възторгът
стопи се миражът,
роден от мимолетното
докосване…
Остана жаравата –
колкото да стопли
угнетените, тъжни души
и да запали
кандилото на луната!
ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ
„Искам да те имам целия…”
Станка Пенчева
Искам да те имам !…
Искам да те имам в дните си.
Искам да те имам в нощите си.
Искам те в най-недостъпните си желания.
Искам те в най-цветните си сънища…
Искам те в най-напористите си стремежи.
Искам те в най-неподкупните си пориви…
Искам те в мигове на щастие.
Искам те в мигове на болка…
Искам те в мигове на безверие
Искам да те имам – защото
за мен ти си като ручея,
от който жадно отпивам призори.
За мен си като росата,
по която сутрин тичам –
подобно дете, изпуснало
своето хвърчило ..
За мен си като чучулигата,
през май, с която разговорям,
когато си далече…
Искам да те имам,
защото да искам –
значи да давам от себе си..
Искам да те имам,
защото да имам усмивката ти –
значи да ти дам своята!
Искам да те имам,
защото да имам чувствата ти –
значи да ти дам своите.
защото да искам поривите,
стремежите ти –
значи да ти дам своите…
Искам да те имам,
защото да искам –
значи да мога
да ти дам всичко
хубаво, добро и мъдро,
на което съм способна!
Искам…