Знаете ли, че с всяка изминаваща година документите останали ни от Васил Левски избледняват и този процес е необратим? Сякаш ни е дадено време да се докоснем до мислите на Левски! В написаното се оглежда душата на човек, емоциите даже и характера. Смея да твърдя губим това време и познато ни днес са извадени от контекста мисли на Левски и къде правилно, къде неправилно интерпретирани. Най-неправилното тълкуване за мен е написаното на стр.115 от тефтерче на Левски – „Народе????.”
Това „Народе????.” някак не се вписва в цялостната картина! Или по-скоро то си е на място, но преобладаващите разсъждения върху него определено не са! Лошото в случая е, че четем, попиваме и не мислим. Васил Левски е най-последователният, методичен и прецизен в предначертаното изпълнение на поставена си цел български революционер. В достигналите до нас автентични документи, в личното му тефтерче – никъде не може да се обособи разпиляна мисъл, несвързана с предходен текст. Дори в тефтерчето му сякаш нещата са тематизирани в отделни страници. Защо тогава хора, запознати с прецизността му, акцентират върху конкретна дума и буквално я вадят от контекста? Колко от вас знаят какво друго съдържа тази 115 страница? Сигурен съм, че малцина, защото върху останалите точно шест думи никой не е разсъждавал. „Народе????” приковава вниманието и отпушва няколко любими български начинания – да се очерняме; първосигнално да виждаме негативното; да забравяме основното.
Да се разсъждава по написаното от Левски „Народе????.” е трудно и непосилно начинание. Много автори обаче са го правили и е абсолютно сигурно, че опитите ще продължат. Загадъчното винаги предполага интерес и опити да бъде разкрито. Колкото и да разсъждаваме по написаното, трябва да е ясно едно – само Васил Левски е знаел какво точно е имал предвид! Всичко друго са опити да се доближим до неговото емоционално състояние в онзи момент на изписването и да прозрем мислите му.
Коректността тук задължава, когато разсъждаваме по това „Народе????.”, поне да сме запознати с документите, останали ни от Левски. Те не са много. Съдбата си е казала своята тежка дума. При залавянето на Левски, конят му остава до Къкринското ханче, а в самара му са зашити множество документи и неговото тефтерче. Те са запазени от Мария Сиркова, доверена негова укривателка и от двамата й съпрузи: Никола Сирков (умрял към 1873 г.) и Никола Цветков (омъжена за него през 1876 г.). По-късно са предадени на Захари Стоянов. Днес не само трябва да сме запознати с тях, но и да ги пазим като зениците на очите си!
От примерите, които ще посоча, става пределно ясно едно – използването на въпросителния знак при Левски не е еднозначно и в много случаи не отговаря на правописните норми в тогавашния, пък и в днешния български език. Не отговаря на правилата за характерната употреба на този знак! До този извод достигнах след като разгледах внимателно няколко негови писма. След като го направих вече бях сигурен, че става въпрос за нещо повтарящо се и можещо да се обособи като определен стил на писане на Васил Левски, при който той поставя въпросителни съвсем не където би трябвало да им е мястото. Именно тук ще приложа и първия пример. Той не е случайно подбран от мен за начало. Тук ще видите отново, макар и разпръснати, четири въпросителни. Оставям на вас да прецените на място ли са:
Приложение 1
Това е част от писмото на Левски до Филип Тотю от 1 март 1871 г. Тук прилагам и друг пример от това писмо:
Приложения 11 и 12
След приложените примери от различни писма на Левски, надявам се съм ви убедил, че нееднозначната употреба на въпросителната от Апостола не е инцидентна, а повтаряща се и преминаваща в определен негов стил. Тук оставям на всеки сам да прецени в какви моменти се слага тази въпросителна. Все пак ще изкажа и моето мнение, а то е, че на почти всички места, където е налице въпросителната, можем да усетим емоционална приповдигнатост и то с положителен знак. Акцентиране на обвързаност, съзната принципна натовареност, акцентиране на личностно разбиране. Тук всеки може да довърши съобразно онова, което е прочел в тези писма.
Като извод обаче е ясно едно – нямаме право еднозначно да тълкуваме това „Народе????.” Още по-малко имаме право повърхностно да разчитаме в него отчаянието на Васил Левски от нас – неговия народ! Левски е и ще си остане най-вярващият в собствените ни сили българин! Най-вярващият в народа ни човек, който с всеки свой ход или мисъл показва това по категоричен начин!
Днес избрахме Васил Левски за най-великия българин. Неговите портрети висят по стените на кабинетите на различни наши институции. Над сто са паметниците му в България и чужбина. Голям е и броя на училища и улици, носещи неговото име. Всичко е прекрасно, но идва и тъжната констатация – в по-голяма степен сме запознати с героичния край на Левски! Той дава живота си за нашата свобода! Но как Левски е живял? Kакво е правил? Kак е мислил? Това са въпроси, на които малцина могат да дадат отговор. Получава се нелепата ситуация да знаем как е умрял най-великия българин, а да не знаем как е живял!?! Един от начините е именно като се запознаваме с документалното му наследство. Налице е остра необходимост от нов прочит на това богатство! Надявам се с този текст да провокирам това!
Георги Савов
Снимка: От инициативата на Kafene.bg "Да преброим паметниците на Левски"
Приложение 1
Това е част от писмото на Левски до Филип Тотю от 1 март 1871 г. Тук прилагам и друг пример от това писмо:
Приложение 5
Предполагам съм ви заинтригувал, но ще кажете, че не може да се обобщава за наличие на тенденция само от едно писмо. Определено ще сте прави, но аз няма да спра до тук:
Приложения 11 и 12
След приложените примери от различни писма на Левски, надявам се съм ви убедил, че нееднозначната употреба на въпросителната от Апостола не е инцидентна, а повтаряща се и преминаваща в определен негов стил. Тук оставям на всеки сам да прецени в какви моменти се слага тази въпросителна. Все пак ще изкажа и моето мнение, а то е, че на почти всички места, където е налице въпросителната, можем да усетим емоционална приповдигнатост и то с положителен знак. Акцентиране на обвързаност, съзната принципна натовареност, акцентиране на личностно разбиране. Тук всеки може да довърши съобразно онова, което е прочел в тези писма.
Като извод обаче е ясно едно – нямаме право еднозначно да тълкуваме това „Народе????.” Още по-малко имаме право повърхностно да разчитаме в него отчаянието на Васил Левски от нас – неговия народ! Левски е и ще си остане най-вярващият в собствените ни сили българин! Най-вярващият в народа ни човек, който с всеки свой ход или мисъл показва това по категоричен начин!
Днес избрахме Васил Левски за най-великия българин. Неговите портрети висят по стените на кабинетите на различни наши институции. Над сто са паметниците му в България и чужбина. Голям е и броя на училища и улици, носещи неговото име. Всичко е прекрасно, но идва и тъжната констатация – в по-голяма степен сме запознати с героичния край на Левски! Той дава живота си за нашата свобода! Но как Левски е живял? Kакво е правил? Kак е мислил? Това са въпроси, на които малцина могат да дадат отговор. Получава се нелепата ситуация да знаем как е умрял най-великия българин, а да не знаем как е живял!?! Един от начините е именно като се запознаваме с документалното му наследство. Налице е остра необходимост от нов прочит на това богатство! Надявам се с този текст да провокирам това!