Маестро Енио Мориконе застана пред 3 реда микрофни, фотоапарати и една дузина камери на пресконференцията за журналисти, която се състоя вчера, 9 декември, в Средното музикално училище в София, ден преди големия си концерт днес. В програмата са включени популярни негови произведения от филмовата музика, други музикални компоциии, както и някои нови, непознати на българската публика негови музикални произведения. Ето какво сподели той за пътя на музиката, ролята на диригента, филмовата музика и абсолютната музика.
Енио Мориконе завърши срещата с абослютната музика, а ние ще започнем с нея:
Да, наистина съм работил доста за киното, но като композитор съм написал редица музикални произведения за сериозни концерти, писал съм музика, която аз наричам „абсолютна музика” – за музикално образовани хора. Имам над 100 композиции в стила на "асолютната музика”. Сред тези композиции е първият ми концерт за оркестър, който беше изпълнен в София преди няколко години.
Имало ли е концерт, на който диригентската ви палка е трепнала?
Аз съм преди всичко композитор, който понякога влиза в ролята на диригент на оркестър и желая единствено публиката да възприеме със сърцето посланието, което й изпращам с моята музика. Като диригент на оркестър аз единствено изисквам музикантите да следят всеки мой жест, защото аз интерпретирам, това, което е нотирано. Ако оркестърът спазва партитурите, тогава музиката е такава, каквато съм я замислил. По време на репетициите, разбира се, може да настъпи някоя малка корекция.
Творенето на музика е много сложно изкуство. Започва се от момента, в който композиторът превъплъщава идеята си на хартия, записвайки музиката, която чува в главата си. След това дирижира оркестъра, изисквайки от музикантите със своите инструменти и търсейки най-доброто звучене, да вложат, въплъят по възможно най-добрият начин неговия творечски замисъл. Следващият момент е, работейки с оркестъра, да се постигне такова звучене на музикалното произведение, че то да бъде възприето цялостно и многопластово от публиката, която го слуша. Да, това на пръв поглед изглежда банално и всеизвестно, но на практика е трудно и сложно за изпълнение изкуство.
Например – що се отнася само до диригентите – пред тях стои огромния въпрос какво да придадат от себе си в интерпретацията на музиката на друг композитор, така че да я представят цялостно на публиката.
Възприемането на музиката е много по-сложно, отколкото при другите изкуства. Дълъг е пътят й: от замисъла до възприятието й от публиката. Когато човек се възхищава на архитектурно произведение, разглежда картина или чете поезия – възприятието е много по-директно, отколкото при музиката, където се минават няколко етапа и много често въздействието е индиректно.
Понякога си мисля как би реагирал Бетховен, ако имаше слух и можеше да чуе как един диригент интерпретира неговата музика. Диригентът я дирижира така, както той я чувства, а не както я е почувствал автора, макар че на мен също ми харесва музиката в интерпретацията на диригента.
Музиката прилича донякъде на луксозен ластик, който може да се разтяга в различни посоки и може да се адаптира в зависимост от конкретните изисквания за размери.Фактът, че аз дирижирам създадената от мен музика е допълнително послание към публиката: Бъдете уверени, че музиката, която слушате, е такава, каквото аз искам.
Какво е усещането да притежавате „Оскар” за цялостно творчество и имате ли любима награда?
Усещането е хубаво! Получавал съм много други награди в Италия и в чужбина, но не известно защо всички споменават на първо място „Оскар”, може би е заради голямата реклама в световен мащаб. Само преди няколко дни в Германия ми връчиха „европейския Оскар” за филмова музика. Всички награди са важни и ценни за мен и не мога да отделя само една.
Когато пишете филмова музика искало ли ви е да промените мъничко героите?
Не, никога. Когато трябва да се композира музика към филм, изричното условие е тя съотвества на персонажите и на сюжета, на филмовата история. Когато аз пиша филмова музика, мисля приоритетно за самия филм, а персонажите остават на втори план. В музикалната интерпретация те навлизат на по-късен етап. Да, безспорно настъпват леки промени или добавки, но преди всичко мисля за филма като цяло, защото музиката трябва да илюстрира посланието на филмовото произведение. Все пак въпросът е интересен, защото по време на снимките, в някои сцени настъпват леки промени в повествованието, а оттам трябва да се промени и музикалния съпровод – но само минимална корекция в оркестрирането, нищо друго.
Как се промени филмовата музика в 21 век?
В края на миналия век и творците, и публиката бяхме повлияни от лавината, новостите – било чисто технологични като музикални средства, и възможностите за запознанство с различните видове местно фолклорно изкуство от различните кътчета на Земята. Информацията беше толкова голяма, че трябваше да бъде преосмисляна и после превъплътена в една по-зряла интерпретация, така че безспорно всички тези нови компоненти се отразиха и в писането на филмова музика. Но аз предпочитам обикновената, по-простата, тонално издържана, харамонична музикална линия, така че тя може да бъде допълнително обогатена. Важно е не композиторът да понася „игото” на техническите средства, а напротив – да разбере как могат да бъдат използвани максимално, така че да предлага много по-обогатена и съвременно звучаща филмова музика.