Представи се с няколко думи за читателите на Kafene.bg.
Казвам се Бранимир Събев, на 32 години съм, с две висши образования и два сборника с разкази на ужаса зад гърба си. След по-малко от две седмици за Коледния панаир на книгата в НДК излиза третият ми сборник, който ще е повече ориентиран към фантастиката и фентъзито. Който иска бройка с отстъпка и автограф лично от автора – да заповяда на щанда на издателство „Ибис”!
Българско фентъзи с фолклорни герои – змейове, таласъми и вампири – звучи новаторско! Как ти хрумна идеята за тях?
Всъщност, идеята за българско фентъзи далеч не е новаторска. Има страшно много български приказки с фолклорни мотиви, а и да не забравяме ежегодния конвент Таласъмия в Стара Загора. Там всеки път се организира конкурс за фентъзи разкази с тематика българската митология, издават се сборници. В "Пустинния Скорпион" имам три разказа в посочения сетинг – един със змей, който е по-скоро хумористично фентъзи; с таласъми, прилични на кукери и с вампир, които са по-мрачни. 
Фентъзи уестърн звучи сложно – какво всъщност представлява този жанр?
Фентъзи-уестърн не е толкова сложно. Класическият пример е поредицата на Стивън Кинг за „Тъмната Кула”, както и „Мъглороден” на Брандън Сандерсън. Просто си представете свят, в който е пълно с приказни създания, красиви замъци и зли магьосници, ала вместо храбри рицари, опаковани в стоманени доспехи имаме герои с широкополи шапки, които предпочитат пистолета пред меча. В повестта, дала името на целия сборник най-общо Земята е претърпяла катаклизъм, в резултат на който по-голямата част от населението е избита, ландшафтът е променен, техниката е почти напълно унищожена и сме се върнали векове назад. А като страничен фактор на планетата ни отново се завръща магията…
Има ли място за фантастика и различна ли е целта на този тип литература от преди десетина години?
Има място за всякаква литература, независимо от жанра. В сравнение с отпреди десетина години, фрапантни разлики няма. Виж, ако се върнем 30-40 години назад, разлика определено има, дори да се абстрахираме от големите различия между стила и целите на двата световни литературни титана в жанра, САЩ и Русия. Просто преди време авторите на фантастика имаха друго мислене, други мечти, които въплътяваха в творбите си, други идеи ако щете. Днес повечето от джаджите и техниката, които бяха предсказани преди десетилетия във фантастични романи са изобретени, сюжетите започват да се повтарят и изтъркват все повече, съответно започват да се търсят нови пътища…
Сподели каква е разликата между фентъзи и фантастика – за хората, неспециалисти?
Хм, най-общо мога да кажа, че фентъзи е онзи хубав жанр, в който здравеняци въртят мечове и търчат джуджета, а фантастика е другият хубав жанр, в който из космоса летят кораби, които се стрелят с лазери, търсят далечни планети или контакт с братя по разум. Но това най-общо определение няма да е съвсем точно. Жанровете фентъзи и фантастика имат повече прилики, отколкото разлики помежду и доста често границите между тях се размиват, за да се смесят двата жанра. Нима „Междузвездни войни”, където се размахват светлинни мечове и ситските лордове хвърлят мълнии не е едно фентъзи в космоса? Нима не е фантастика в приказен свят един майстор да сглоби огромно метално чудовище, което да оживее? И именно това е хубавото на тези жанрове – те едновременно са различни и много си приличат.
Какъв е Бранимир Събев в ежедневието? Имал ли си срещи с извънземни, сънища, въобще как настройваш въображението си, за да изникнат тези фантастични образи, сюжети и роли?
Близки срещи от трети вид все още не съм имал, а и не държа особено, да си призная 🙂 Иначе Бранимир Събев в ежедневието си е до голяма степен отдаден на литературата. Наречете ме работохолик, но когато се прибера вечер след дългия работен ден, тепърва сядам на домашния компютър и започвам: или пиша нова история, или редактирам нещо – свое или на друг колега писател, стремя се постоянно да си усъвършенствам писането с различни техники, чета много… Луда работа. Да си призная, не настройвам специално въображението си, за да изникнат различни идеи – чакам те да се случат и изникнат от само себе си. Може да е от сънища, може да е от филм, книга, песен, компютърна игра, природен пейзаж или хей така, наглед от нищото. Специално за писането всеки творец според мен трябва да си изгради дисциплина, да не чака музата да дойде, а направо да сяда и да я подхваща, без да го мързи. Ала виж идеята, идеята какво точно да пише… тя трябва да си дойде спонтанно.
Пожелай нещо на читателите си.
Пожелавам на всички читатели на Kafene.bg хубави празници, здраве и приятно четене!