Малко или много са 1000 страници България? Книгата на Румяна Николова и Николай Генов, издадена от издателство "Сиела" е уникална, защото съдържа снимки на любими места, значими факти и образи на интересни личности.
Премиерата ще бъде на 9 декемри от 19 часа в изложбения „ФотоСинтезис Арт Център“ – София, бул. „В. Левски“ № 57 (пресечката с ул. „Ген. Паренсов“, срещу посолствата на Република Турция).
Организаторите най-учтиво канят по/читателите да се запознаят на чаша вино с авторите, да получат автографи на книгата и видят прожекции на цветни фотографии от България.
* * *
Тази книга не е пътеводител, нито енциклопедия. Не е и пътепис. Тя съчетава по малко от всичко това в един поглед към страната ни от двама журналисти и фотографи, които непрекъснато са на път. В нея ще намерите много любопитни факти и неизвестни истории за места и хора, които може би познавате, и още безброй други, за чието съществуване не сте и подозирали. В 1000 страници ще обходите България надлъж и шир – в днешните и отминалите й дни, а много от красотите и богатствата й ще видите във фотографии. И нетърпеливо ще се впуснете сами да изследвате многобройните посоки, които ви предлага, да изживеете своите екзотични пътешествия под родното небе.
След популярните свои пътеписни книги и албуми Никой не си тръгва от Индия завинаги, Египет, 100 дни в Китай, Спирки под Южния кръст, Свещени места по света от Юкатан до Хималая, Родопи – свещената планина и др., това е осмата обща книга, която тандемът Румяна Николова и Николай Генов предлага на любознателните, преди да се отправи към следващата интересна точка у нас или по света.
* * *
Книгата е с над 1400 черно-бели и цветни снимки.
Цена 28 лв.
Твърда подвързия, цветни коли, луксозно издание
Градещница
* * *
Ние сме скитническо семейство, пристрастено към пътуванията и се измъчваме, ако не дишаме праха на пътищата и нямаме „кални спомени“ от това по обувките си. Обикаляме и както някой би казал, „мъчим се “ да пишем, да снимаме, сиреч да ви заразим с бацила на познанието. Казано по-просто да ви разкажем, че по света дракони наистина съществуват и дори да ви упътим как и къде бихте могли да ги търсите (тук вземаме назаем този прекрасен образ на търсаческия дух от Джон Ъпдайк).
„В началото бе хаос“ са думи, с които започва и гръцката космология, а това съвпада с началото на семейния ни живот и на живота ни преди него. Безчет маршрути в различни посоки…
Но в края на миналия век истинско начало за нас стана Индия, където за три години навъртяхме километрите на няколко екватора, за да напишем книгата „Никой не си тръгва от Индия завинаги“, издадена от ИК „Хермес“.
Тя бе приета с интерес, претърпя няколко допечатки в многохиляден тираж, две издания и най-важното – даде ни куража да продължим.
И съвсем логично това стана с „Книга за България“, защото и децата знаят, че екзотиката не е само по далечни географски ширини, има я достатъчно и в страната ни – една от най-красивите на земята, с прекрасни хора, пребогата история… но не много радостна съдба.
Засега „Книга за България“ е най-продаваната ни, а успехът й отвори апетит за нещо по-голямо по същата тема.
Третата книга „Свещени места по света от Юкатан до Хималая“ събра парчетата от доста наши пътувания до различни точки по картата на света, към които открай време човекът се е отправял на духовни пътешествия и всъщност беше покана да покажем колко пъстър и необикновен е нашият свят и колко пъстър и необикновен става животът ни, когато се отправим по пътищата му – за да опознаем него, но преди всичко – себе си.
„100 дни в Китай“ беше разказ за невъзможността да обхванем само в едно пътуване, макар и от десетки хиляди километри, една от най-древните цивилизации на земята. Обиколихме огромната страна от пустинята Такламакан и Тибетското плато, до екзотичната Сишуанбанна , реката Ли и „кръглите къщи“ на народа хака…
А апетитът идва с яденето и още със завръщането си от Далечния изток се замислихме да отпрашим към Патагония, която ни привличаше неудържимо още от детски години. Утолихме този апетит, събуден от романите на Жул Верн, в едно дълго и нелесно пътуване. Обиколихме голяма част от Южна Америка – от нос Хорн и Магелановия пролив през пустинята Атакама, най-високата столица на земята Ла Пас, езерото Титикака и Мачу Пикчу до Рио и водопадите Игуасу, като отскочихме пътьом до остров Пасха. Тези и други любопитни места включихме в книгата си „Спирки под Южния кръст“.
Разбира се, с това далеч не изчерпихме континента, чиято северна част оставихме за близко бъдеще.
С приятелите ни Христо Тодев и Биляна Савова издадохме албума „Родопи – свещената планина“. Двехилядният тираж бе продаден само за няколко месеца, въпреки сравнително високата цена на изданието. А това за нас бе радостен знак, че българинът иска да знае своя род и родина.
Родопи, Горно поле
Нямаме претенциите да сме изключителни писатели, фотографи или кинаджии, но можем да твърдим, че сме добра комбинация от всичките. И това не е неподплатено самомнение – доказват го изложбите и беседите, съпътстващи премиерите на всяка от споменатите книги. На тях събираме завиден кръг от приятели и съмишленици. Когато на откриването на изложбата ни „Родопи – свещената планина“ един от спонсорите ни – холандският банкер г-н Яп, видя младежи да играят хоро пред Народния театър просълзени от „Излел е Делю хайдутин“ и смолянските 100 каба гайди, развълнувано отсъди: „Успяхте!“. А и днес зад гърба му в кабинета виси плакатът на нашата родопска изложба.
Междувременно през целия ни „творчески“ период на бял свят се появиха и албумите ни „Тракийските съкровища и Долината на тракийските царе“ (в памет на незабравимия археолог д-р Георги Китов), „Скалните пирамиди в България“, второ издание на книгата „Египет“ , първите два филма от сериала ни „Чудесата на Индия“, а в архива си пазим стотици публикации в печата…
Напоследък реализирахме старата си мечта да напишем и голямата книга за България.
И още печатарското мастило не е изсъхнало по страниците й, а ние вече си лягаме с еретични мечти за „България, 5 по 1000“, защото за страна като нашата може да се напишат и „1000 по 1000“, но това не е по силите само на двама…
За съжаление цялата тази бъркотия от ангажименти ни принуди да занемарим нашия сайт, които подържахме година и половина. Отложихме го за неопределено време, което все не идва. Но със сигурност не сме се отказали от него.
Все пак реалният въпрос „А сега накъде?”, остава!
Разбира се, към Амазония и Рорайма, които заради „1000-те стараници“ веднъж вече бяхме отложили и после пак го отложихме, но по здравословни причини. А защо ли пък да не се върнем отново към необятния Изток? Правилото е, винаги плановете да са повече от реализираното… Но нека не се разпростираме надълго и губим време, защото срокът, в който трябва да предадем в „Сиела“ бъдещата ни книга – „Откраднатата Европа“, чука на вратата.
… и пак ни обзема синдромът на белия лист, а някои знаят колко трудно е да побереш там белия свят…
* * *
Увод
1000 страници за България? Но това е страшно много! Чувахме подобна реакция неведнъж, когато споделяхме идеята си за тази книга. Сега вие я държите в ръцете си и ние не спираме да си повтаряме, че 1000 страници за България се оказаха страшно малко. Нещо подобно си казахме преди няколко години, когато наред с книгите ни за Индия, Китай, Южна Америка и всевъзможни свети места на четири континента, излезе и томчето, в което бяхме събрали най-вълнуващите си пътувания из родината. Обещахме си тогава, че ще изкупим вината си към многото любопитни и любими места, значими факти, интересни личности, които останаха извън неговите корици.
Това стана главната причина за тази необичайно дебела книга.
Но отново сме длъжници. И такива ще си останем, дори да добавим още 1000 страници.
Защото земята ни се е случила на Големият път Изток – Запад. Нещо повече – била е първата спирка на праисторическите заселници на Европа. Във Варненския некропол е открито най-старото злато на човечеството, в пещерата Козарника – следи от най-древните обитатели на земята, на остров в Дуранкулашкото езеро – най-старата каменна архитектура на континента, а при неотдавнашни разкопки край Пазарджик археолозите попаднаха на град, който може да се окаже най-древният на земята. Много хилядолетия живот са отложили културни пластове в кръстопътната ни родина и за да ги видим и ние, трябва само да преодолеем апатията и леността и да излезем от къщи.
Дали си струва? Мнозина са завладявали с кръв земята ни и до смърт са я бранили. Не само Константин Велики, но и други императори, канове и царе са градили в нея любимите си градове и са вдигали непревземаеми крепости и валове, за да не я отстъпят другиму. Намирали са основание и нима не си струва да знаем защо?
България е сред страните, в които на малка площ е събрано невъобразимо разнообразие. Природата е представила тук различни свои образи, избрала е тази сцена за своите шедьоври и нима ще пропуснем да им се възхитим?
След толкова пътешествия под чужди звезди, ние сме убедени – има защо да харесваме и земята си, а и себе си. По пътищата й всички можем да намерим достатъчно основания да я обичаме. И да не живеем повече в нея като равнодушни чужденци, а със съзнанието, че сме едно с България, че нейното добро име е нашето добро име и обратното.
От всички земи идват хора да се дивят на нашите природни феномени. В Европа, Азия, Америка хората се редят да видят съкровища и ценни находки от българските музеи, в които голяма част от сънародниците ни не са стъпвали. Знаят ли тези, които все още говорят за „влизане” в Европа, че век и половина преди Леонардо да Винчи да започне работата си над ренесансовия шедьовър „Тайната вечеря”, в една пещера високо над водите на Русенски Лом неизвестен художник от Търновската школа е нарисувал своята „Тайна вечеря”, която не отстъпва на Леонардовата по стойност?
Чужди филантропи и фондации подпомагат изучаването на нашата история и опазването на нашата природа, образованието на нашите деца и работата на учените ни. А колко заможни българи желаят да последват примера на родните дарители Евлоги и Христо Георгиеви, макар че внушителните им статуи пред Университета са непрекъснато пред очите им, колко от тях изобщо са чували за създателя на Априловската гимназия, макар че и той е спечелил парите си от производство на алкохол, камо ли за далеч по-неизвестни благодетели като Хаджи Ненчо Палавеев, вложил спечеленото си в чужбина богатство за благоустрояването и образованието в Копривщица… Кой днешен градоначалник знае, че на кметското кресло в Пловдив създателят на родното книгоиздаване Христо Г. Данов е седял без заплата, че не е било нужно варненци да бъдат увещавани дълго от кмета Иван Церов, за да съберат 1милион лева за строителство на варненския театър, а много от църквите през турско време били вдигани от населението за 40 дни, защото такова било условието, друговерците да получат разрешение за строеж на свой храм…
Разказваме в тези страници за хубост и чудеса, които не заменяме за никои чуждоземски, припомняме личности, истории, богатства, с които сме карали чужденци да запомнят името на България. Не за да пъчим гърди, заради минало величие, а за да осъзнаем, че на нашата земя може да се живее не само примирено, угнетено, с поглед и очаквания, вперени отвъд границите. Може да се живее достойно, храбро, със смели мечти и стръв за осъществяването им.
За да крачим изправени в света, защото не можем да сме пълноценни в него, без да знаем кои сме. Не можем да го накараме да ни цени и обича, ако ние самите не се ценим и обичаме.
Както всичките ни книги и тази не е пътеводител за интересните места в страната ни. Стреми се да покаже не как да отидем някъде, а защо. И най-вече да събуди любопитство и апетит за ново знание, за път. Тя няма претенции за всеобхватност, нито, че сме бръкнали „дълбоко”, защото и двамата не сме учени. В 1000 страници сме събрали нашите пътища из България и из книгите за нейната история, паметници, природни чудеса. Възможно е да ви се стори хаотична, тъй като не следва стриктно нито географските посоки, нито историческата хронология, но вярваме, че Азбучникът в края ще ви помогне да откриете своята дестинация. Всяка посока е добра, защото знаем, че най-важното в едно пътуване е пътуващият. А в това пътуване ще усетите своите корени. И макар да ви се струва парадоксално, това няма да ви прикове на място, а ще ви даде сила за по-висок полет.
Добър път!