Мая Видал е толкова непосредствена и искрена, че след концертите й публиката се надпреварва за автографи и много хора искат да я прегърнат. Родена е в САЩ от родители с френски и японско-немски произход. Израства в Америа, после учи в Монреал, а сега живее в Барселона, а често отскача и до Ню Йорк. Тя е композитор, музикант, визуален артист и мултиинструменталист – свири на цигулка, акордеон, китара, ударни инструменти и др. В София тя ще изнесе концерт в рамките на Vocal Fest 2013.
От няколко години Мая Видал създава музика в своя запазен стил, трудно определим по жанр – смесица от джаз и поп. Вторият й албум Spaces съдържа романтични и мечтателни песни за любителите на CocoRosie, Beirut, Devendra Banhart и Björk. Смесвайки модерни нотки със стари мелодии, тя пее шансони, пее за своите чувства, рисува случайни образи от ежедневието. На сцената излиза една крехка жена с огромна виталност и очарование, за да отведе публиката на пътешествие, което е едновременно сладко и болезнено, но винаги учудва.
Ето какво сподели Мая Видал за Kafene.bg два дни преди концерта си в София на 20 ноември в Mictape 5.
Макар че музиката говори най-добре за вас, каква е Мая Видал на сцената и в ежедневието?
Вярвам, че моята музика ме разкрива най-добре, което обяснява защо ми е толкова трудно да опиша моята музика! В ежедневието Мая Видал сигурно е малко скучна. Много обичам да си стоя вкъщи, да чета книги и да се радвам на котката си.
Преминавате от пънк визията със зелени коса към розови цветя в косите и инди-шансони. Кое ви накара да се промените?
Прегърнах пънк идеята, когато бях на 15 години, защото тогава се бунтувах срещу много неща. Свирила съм на класическа цигулка от 7-годишна възраст, винаги бях послушното момиче и изведнъж почувствах, че имам нужда да покажа своята креативност по радикално различен начин. До 18-годишна възраст вече ми беше омръзнало от кряскането и позите, отделих се от музиката за три години, за да изучавам визуални изкуства. Навярно гмуркането в света на изкуството ме върна към красотата в по-чистата й форма на изразяване. Когато отново започнах да творя музика, цветята в косите и романтиката дойдоха съвсем естествено.
Музикалните критици наричат песните ви „странни поп песни”, а вие как бихте определели музиката си като жанр?
Странни поп песни е добро определение за моята музика, защото аз самата не мога да я определя.
Какво е посланието на музизката ви?
Песните ми са изпълнени с нежност и игривост, но също и с голяма доза болка. Аз самата заедно с музиката си нося посланието за красота, светлина и забавление в света, но въпреки това не мога да отрека, че в посланието ми се съдържа и част от моята тъмна страна. Вярвам, че чрез своята музика се освобождавам от тъгите, които са вътре в мен. Затова понякога творя щастлива, щура, романтична музика, а друг път – се ровя надълбоко в мрачни светове.
Пътувате много, къде се чувствате най-добре – в Париж, Барселона или Ню Йорк?
Красотата на пътуванията е в това, че се научих да се чувствам у дома почти навсякъде! Когато си номад като мен, разбираш, че да се чувсташ комфортно означава да си сред хора, които обичаш и които знаят как да се погрижат за теб, а също да бъдеш себе си навсякъде. Живея в Барселона и съм много привързана към този град, но напоследък прекарвам много време в Ню Йорк и трябва да призная, че той много ме вдъхновява. Това означава, че за мен е по-важно не да се чувствам комфортно някъде, а да се чувствам вдъхновена.
Какво отличава първия ви албум God is my bike от втория – Spaces?
Албумът Spaces показва големия ми напредък от това, което започнах в първия си албум God is My Bike. God is My Bike докосна и разкри много страни от моето аз, много от чувствата и усещанията на едно 21-годишно момиче, седящо в леглото си в Барселона. Spaces продължава изследването на непознатото, на моите страхове, вярвания, на моя копнеж по намирането на връзка между безкрайността и истината, но вместо да го създам в леглото си, той беше написан, докато кръстосвах света на турне. Вторият ми албум е повлиян от движението и от увереността ми, че мога да експериментирам и да се насоча музикално в съвсем различна посока.
Сега към какви пространства гледа Мая Видал?
Винаги се надявам да ми се случват нови неща! Нови градове, които ме чакат да ги посетя, нови хора, с които да се запозная и нови песни, родени от моите преживявания.
Прочетете още:
Белонога пее "Пред очите на слънцето" на Vocal Fest 2013