"Защо големите любовни истории нямат щастлив край?" – с този въпрос Театър "София" и Kafene.bg ви подканяме да станете адвокати на любовта. Започваме да публкуваме някои от най-интересните писма от конкурса "Спечели покана за двама за "Напразни усилия на любовта" в Театър "София".
* * *
Големите любовни истории – еднакви и същевременно различни, повтаряеми и посвоему някак уникални. Драматизмът им често се пренася във филми и песни, списания и вестници, в случая дори в пиеси.
Логично е обаче първоначално да си зададем въпроса кое прави една любовна история голяма?
Голяма често тя става съвсем неволно заради хората, въвлечени в нея. Двамата нищо неподозиращи или в много случаи тъкмо това търсещи влюбени изведнъж стават “новата светска двойка“, „свалката на годината“, а защо не и „сензация“ или „скандал“.
Горките „големи“! – мисля си аз, блажено отпивайки глътка кафе, изпито между рекламите на някое поредното ток-шоу.
И ето тук ме озарява обикновеното, съвсем не толкова лустрирано, прозрение – малките хора също имат своите големи любовни истории. На тях просто по-рядко им се обръща внимание.
Но защо, защо? – човърка любопитното ми съзнание и мислено дялка фигурка с джобното си ножче.
Съвсем просто е! – отговарям му аз и обръщам чашката от кафето с надеждата да видя причудливи фигурки и странни завъртулки, нарисувани не от разлятото кафе, а естествено, от Съдбата.
На първо място големите любовни истории нямат „хепи енд“ именно, защото са големи. Всичко ври и кипи, дори бълбука, подобно на къкреща тенджера и някрая просто изкипява. И това само, защото не сме се сетили да намалим котлона на по-ниска степен или не сме махнали похлупака, за да може любовта да диша. Даам – големите неща се сгромослясват лесно.
На второ място – големите любовни истории се разпадат мигновено заради различията.
Пижо обича Пенда, Пенда се мъчи да му отвърне със същото и дава всичко от себе си, но … Накрая бушоните изключват и тя си дава сметка, че не само не обича това творение на безкрайната Вселена, но не може да го търпи и минута повече.
И тогава – о небеса, идва краят! Картите са хвърлени, а тестето – разделено поравно в стил „на си ти куклите, дай си ми парцалките“
Та, затова въобще не се очудвам, че големите любовни истории нямат щастлив край. Те имат толкова допълнителни проблеми и усложнения, че едва ли имат шанс.
Просто са обречени със самото си раждане! – оголва зъби ухиленото ми съзнание. Аз обаче не му вярвам., защото помня какво казваше дядо ми – „Няма не мога, има не искам.“ И е напълно прав.
Лилия Кашукеева