„Госпожа Министершата” е една от премиерите този сезон на Театър „София”. „Пиесата е за метаморфозата, която се случва с хората, „докопали се до кокала на властта". Първата мисъл на парвенюто е не какво аз ще направя за държавата, а какво държавата ще направи за мен, перефразирайки думите на Кенеди.” – споделя режисьорът Недялко Делчев.
Когато през май екипът (режисьор: Недялко Делчев; сценография Петър Митев; с Лилия Маравиля, Дария Симеонова, Асен Мутафчиев, Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Симона Халачева, Борис Георгиев, Антон Григоров, Юлиян Малинов, Мария Статулова, Невена Калудова, Николай Димитров, Ириней Константинов) започва репетиции не си е представял, че по време на премиерата темата ще бъде повече от актуална. Още повече авторът на пиесата Бранислав Нушич, когато я е писал през 1931 г. си е мислил, че е направил някакъв вид предсказание. За съжаление сатирите са вечни и в „Госпожа Министершата” се оглежда днешният наш живот.
Ето няколко произволни цитата, записани от устата на актьорите, докато играят на сцената:
Правителството падна.
Министър не подава лесно оставка.
Аз ако бях министър никога нямаше да си подам оставката.
Сутринта излезе като прост човек, връща се министър!
Истината не е предназначена да се печата във вестниците, а да се казва на четири очи.
Намерението на режисьора е текстът да бъде отлепен от банално битовото значение и да насочи зрителя към по-голямата картина на времето. Преплетени са джаз и балканска ритмика (дебют на Калоян Димитров като театрален композитор), картините на Пикасо и Дали, реминисценции от сексуалната революция.
Много похвали трябва да се кажат за работата на целия екип. От великолепното превъплъщение не Лилия Маравиля в Министершата до модерната идея в театъра да се вмъкнат елементи от киното – с мултимедията на Димитър Сарджев.
Заради актуалното си звучене в пиесата има леки препратки към днес и сега, които обаче не звучат скечово, защото никой от екипа не се опитва да „надиграе Нушич.” (думи на режисьора Недялко Делчев)
Смешно е от началото до края, като на моменти дори до смееш до сълзи, макар че често е смешно-тъжно.
Какво ще прави Живка, която се прекръства на Живана Попович – министершата с 6000 визитки, които си поръчва, когато мъжът й става министър в Министерството на вънкашните работи? Огромното й самочувствие, че „Не съм министър, министерша съм, а това е много повече!” я прави смешна, но и мъничко й се възхищаваме заради смелостта и амбицията.
С една дума – „Госпожа Министершата” трябва да се гледа. Радостно ще е, ако настоящи и бъдещи политици също влязат в салона на Театър "София".