"Истинската история на рудниците на цар Соломон" от Карлос Рока

"Истинската история на рудниците на цар Соломон" – това е разказ за кървавата и жестока борба за митичните богатства на земята на матабеле, която променя съдбата на Африканския континент.
              
Карлос Рока (1965) е журналист и писател, който през последните две десетилетия обикаля и изучава Южна Африка, събирайки материали за миналото на този географски район. До сега е публикувал няколко книги по темата: Битката за Исандлуана, Кръвта на храбреците, Шестте героични сражения, Исандлуана, горчивата зулуска победа и  Безсмъртната англо-бурска война.

Тази история е толкова кървава и жестока, колкото самият британски колониализъм, олицетворен от Сесил Роудс, копнеещ да завладее богатото на злато и скъпоценни камъни царство на матабеле, убеден, че там ще открие митичните съкровища на третия и последен израилтянски цар.

Ще станете свидетели на зараждането на царството на матабеле, основано от Мзиликази, ще се запознаете със суровия воински живот на този народ, с наследника на трона Лобенгула и неумолимата му съпротива срещу британския колониализъм.

Освен с описанията на яростни битки и сражения, с кървавите кланета на заселници и на матабеле, с историите за срещи с лъвове-човекоядци, ще се запознаете и с живота на някои от най-интересните личности на викторианска Англия  – с основателя на скаутското движение Бейдън-Пауъл, с митичния ловец Фредерик Селоус, с истинския Алън Куотърмейн, както и с империалиста Сесил Роудс, с доктор Ливингстън, а и със самия Райдър Хагард.
Една достоверна, вълнуваща и пълна с напрежение книга, която разкрива амбицията на мнозина, копнеещи да намерят богатствата, плод на една легенда, променила съдбата на целия Африкански континент.

Знаете ли …

Сигурен ли е бил Сесил Роудс, че рудниците на цар Соломон се намират в земята на матабеле и затова им обявява война?

Кой и първообразът на героя Алън Куотърмейн в романа Рудниците на цар Соломон?

Наистина ли съществуват в Зимбабве руини на загадъчния Каменен град, който преди векове  по неизвестни причини е бил изоставен от своите древни обитатели?

Истина ли е, че  през 1823 г. генерал Мзиликази заедно с клана си Кхумало напуска зулуското царство и се присъединява към царството на матабеле, което просъществува само до царуването на сина му Лобенгула?

Наистина ли Англия и Португалия за малко не започват война помежду си заради набезите на наемниците на Роудс в Мозамбик?

Вярно ли е, че Сесил Роудс, преди да стане милионер, е бил продавач на сладолед?

В Зимбабве наистина ли е имало битка, наподобяваща боя, в който загива генерал Къстър в Америка ?

Издателство "Сиела"
Превод  от испански Петко Вълков
Цена 15 лв.

Още за книтата:

Изкуството на фантазията

Ще ви споделя една моя детска тайна: през петдесетте години на миналия век в селото Вийянуева де лос Инфантес, в Ла Манча,  гледах филма Мините на цар Соломон и от този ден се влюбих безвъзвратно в  Дебора Кер, а  Х. Райдър Хагард поставих начело в списъка на любимите ми писатели. Той се нареди след класиците Сервантес и Кеведо и някак си ги допълни и направи по-разбираеми. Забележете, че това се случи не в сегашния забързан век на електронни играчки и всякаква аудиовизуална техника.
В хуманитарните гимназии от онова време,  където ни учеха преподаватели от стария режим с непоклатим авторитет, изучавахме предмети като mestеr de juglaría  и  mestеr de clerecía٭. В първия раздел се запознах с El Cantar de Mio Cid٭٭  от испанския героичен епос, а във втория – с Гонсало де Берсео и религиозната поезия. Навестявах отдела с класиците в селската ни библиотека, но започнах да се наслаждавам на четенето им, чак когато вникнах в това, коeто определям като mester de fantasía٭٭٭,  или с други думи – писателите, които те карат да изживяваш невероятни приключения в южните морета, в африканските равнини или в бурните океани, миещи бреговете на Азиатския континент. Така се пристрастих към приключенските романи. Единствено книгите на големите писатели от ХІХ век  попадат в тази категория: Моби Дик, Островът на съкровищата, Робинзон Крузо, Рудниците на цар Соломон, която е връх във фантастичната литература. Половин век по-късно продължавам да бъда все така очарован от одисеята на група авантюристи, водени от героя на моето детство Алън Куотърмейн, които търсят един от братята на тези пътешественици. Дали Индиана Джоунс не дължи голяма част от славата и успеха си точно на този литературен герой? (٭Испански средновековни поетични жанрове. – Б. пр.) (٭٭Песен за моя Сид е най-ранният текст на средновековен кастилски. – Б. пр.) (٭٭٭Mester de fantasía, исп. – изкуството на фантазията, фантастичен жанр. – Б. пр.)

Очарованият от рудницита на цар Соломон радиотелефонист

Срещата ми с Карлос Рока, областен директор на „Онда Серо де Мурсия”,٭٭٭٭ по време на едно турне с програмата „На вълната на Ерера”  беше истинска изненада за мен. Вече го познавах задочно от една от предишните му книги – Зулу, битката при Исандлуана, която бързо се изкупи и имаше небивал успех.
 В края на ноември 1975 г. Карлос очаква с нетърпение да свърши речта на принц Хуан Карлос де Бурбон  по случай коронацията му за крал на Испания, за да продължи с четенето на една книга, погълнала изцяло вниманието му, която ще определи литературните му вкусове. Оттогава насетне Рудниците на цар Соломон става една от най-предпочитаните книги в библиотеката му и в продължение на цели тридесет и пет години разпалва неговото въображение.  (٭٭٭٭ Местно радио на гр. Мурсия. – Б. пр.)
Романът, който така го привлича, го запознава с южноафриканските диамантени мини, с водопадите на Замбези, със свирепите битки между зулуси и британци… и му разкрива, че някъде в Южна Африка е съществувало потайно приказно съкровище, намерено от един опитен и смел ловец в земите на племето кукуана, сегашните матабеле.
Няма съмнение, че Карлос Рока е безспорен ерудит в областта на историята, културата и обществения живот на зулусите.  Приносът му в това отношение не отстъпва на трактатите на викторианските антрополози, които описват бита на тези първобитни племена, изследван толкова подробно от англичаните.
В книгата, която самият Рока пише, той проследява пристигането на Хенри Райдър Хагард в Южна Африка и разказва със зулуска пестеливост превъплъщенията на писателя в омайна Африка, както самият той ги е описал в световноизвестния си роман.
Хагард е  двайсетгодишен и е един от многобройните „влюбени”  в Африка британски и европейски младежи, когато, запленен от очарованието на загадъчния континент, пристига в непознатата за него земя като чиновник на Британската империя. След срещата си със зулусите животът му напълно се променя. Той е един от малкото  късметлии сред белите хора от ХІХ век, присъствали на големите годишни тържества на племето и ги описва за поколенията.

В чест на губернатора близо хиляда мъже с абаносова кожа танцуваха боен танц в ритъма на барабаните от кожа на газела, а жените ги насърчава с викове и крясъци.  Когато зрелищният  танц и мелодичните песни приключиха, един воин, с блестящи като на  сокол очи, впи погледа си в лицето на губернатора. Внушителен момент от сблъсъка между двама представители на различни култури.
   
За да пресъздаде литературните си герои, Хагард черпи идеите си от заобикалящия го свят. Като същински антрополог Карлос Рока диша като ловджийска хрътка във врата на Хагард, надушвайки забежките и залитанията на писателя в неговата творба, опитвайки се да предпази героите му от илюзията и фалша, така че образите им да съответстват на истинската действителност. Значението на тази, очаровала различни поколения читатели, световна творба на Хагард се състои в това, че тя е първият приключенски и фантастичен роман, написан от англосаксонец, и то на английски. На какво се дължи успехът на книгата? Карлос Рока го обяснява така:

Хагард е един от първите писатели, който разбира, че  читателят преди всичко иска да избяга от вътрешния си свят и да се забавлява с това, което му се разказва… Няма претенциите да е най-добрият, но перото му успява да предаде голяма част от приключенската ни, романтична и дръзка същност и това е най-голямата му победа. С увереност може да се каже, че книгите на Хагард, Ръдиард Киплинг или Джоузеф Конрад допринасят за могъществото на Британската империя толкова,  колкото и облечените в яркочервените си куртки митични полкове.
   
Благодарение на техния забележителен труд различни поколения читатели имат своя личен mester de fantasía.
Книгата на Рока е написана в дръзка класическа проза. Никой няма да остане разочарован, след като я прочете.

               
Лоренсо Диас,
                            социолог, журналист и писател

Сподели в: