Откъс от "Историята на Бог" от Карън Армстронг. Повече за книгата прочетете тук.
Има ли Бог бъдеще?
Сега, когато второто хилядолетие отброява сетните си мигове , като че ли усещаме по-ясно отвсякога, че и познатият ни свят си отива безвъзвратно. От десетилетия сме свикнали с мисълта, че оръжията, които сме сътворили, могат да унищожат човешкия живот на планетата. Студената война уж свърши, но новият световен ред изглежда не по-малко плашещ от стария. Изправяме се и пред все по-реалната заплаха от екологична катастрофа. Вирусът на СПИН може да се окаже бедствие, по-страшно от чумните епидемии в миналото. Проблеми създава и демографският взрив – ако се задържи това темпо, след две-три поколения Земята едва ли ще може да изхранва толкова хора. Хиляди умират от глад и суша. Предните поколения често са живяли с апокалиптични очаквания, но бъдещето, очертаващо се пред нас, като че ли не се вмества в никакви представи. Дали и тази за Бог ще оцелее в идните години? През тези четири хилядолетия тя непрестанно е била съобразявана с изискванията на настоящето, но все повече наши съвременници стигат до извода, че тя
вече не им върши работа. А когато престанат да бъдат ефективни, религиозните представи просто се стопяват. Наистина ли Бог е една анахронична идея? Според американския учен Питър Бъргър ние често прилагаме двойни стандарти, когато сравняваме миналото със собственото си съвремие. Докато миналото се анализира и става все по-относително, настоящето е имунизирано срещу този процес и ситуацията, в която се намираме сега, придобива едва ли не абсолютен статус – например „на новозаветните автори се приписват илюзорни представи, обусловени от собствената им безпросветна епоха, но пък изследователите приемат доминиращите в момента представи като интелектуална благодат с непомръкващ блясък“. Затова и секуларистите от ХІХ и началото на ХХ в. приемат атеизма като неотменна черта на човека, живеещ в научната ера.
Не са малко и доказателствата в полза на тази теза. В Европа църквите пустеят, а атеизмът отдавна не е онзи мъчителен избор на шепа дръзновени интелектуалци, а доминираща нагласа. В миналото той винаги е бил реакция към някоя конкретна представа за Бог, но днес е изгубил връзката си с теизма и е по-скоро автоматично следствие от живота в едно секуларизирано общество. И като ония зяпачи, забавляващи се с „безумеца“ на Ницше, много хора днес изобщо не се притесняват от перспективата да живеят без Бог. Други приемат отсъствието му с истинско облекчение. Тези, на които религията е създавала проблеми в миналото, с охота се разделят с онзи Бог, който е населявал детските им кошмари. И могат само да се радват, че вече не са длъжни да се кланят на някакво отмъстително божество, което те заплашва с вечни мъки, ако не спазваш неговите правила. Днес действително разполагаме с безпрецедентна интелектуална свобода и можем смело да следваме своите идеали, без да се съобразяваме с нечии овехтели канони – и без да се боим, че това би нарушило целостта на собствената ни личност. И нерядко си въобразяваме, че въпросното отблъскващо божество е и автентичният Бог на юдеите, християните и мюсюлманите, без да си даваме сметка, че това е просто негова нелепа аберация…