Разговарям със Спаска Тарандова- заместник-директор на Столична библиотека за отговорността и промяната в държавната политика към библиотеките, които трябва да станат мултимедийни, за да отговорят на нуждите на обществото. В интервюто г-жа Тарандова загатва и за още един проблем – за повишаване компютърните умениия на хората над 50-годишна възраст и за функционалната неграмотност на една част от младите хора, които иначе са дигитално грамотни. Много въпроси с много неизвестни, на които спешно трябва да се търси решение.
Как се развива една библиотека в тези трудни за културата времена в България?
Да кажем, че е мисия – не само в библиотеките, но в цялата сфера на културата. Не случайно ни наричат последните възрожденци, но ние сме избрали тази професия и това призвание и се опитваме с наши средства, с намиране на финансова подкрепа, с изграждането на публично-частно партньорство да направим библиотеката и специално Детския отдел любимо място за децата и техните родители.
Има ли напоследък възраждане на интереса към библиотеките?
Да, определено надживяхме времето, когато смятахме, че електронните медии ще измесят традиционното общуване и четене. Заедно с различни наши партньорски организации като Az-deteto.bg и Жюстин Томс, лично, се опитахме отново да върнем фокуса на внимание върху това да покажем колко са важни библиотеките като място за достъп до информация. Статистиките показват, че днешните деца имат проблеми с четенето и разбирането. За това носят вина всички – училището, родителите и в частност – ние, библиотеките. Може би в информационната епоха, в която живеем, всеки трябва да се бори и ежедневно да показва, че присъства, да показва какво притежава. Твърдо смятам, че ние променихме облика на библиотеките през последните 10 и особено през последните 5 години. Отдавна не сме традиционното място, от което само се взимат книги или се четат на място. Тук се споделят идеи, играе се детски театър, четат се приказки, родители и деца общуват в неформална среда като рисуват, четат и се забавляват.
Какво е мястото на родителите в този процес? Виждат ли родителите партньор във ваше лице? Водят ли децата си в библиотеката?
Със съжаление казвам, че израсна поколение – между 25 и 30-годишните, които вече имат деца – което прекъсна връзката с книгата и четенето. Защото трябва да повтаряме непрекъснато, че от библиотеките могат да се взимат книги за четене и така ще спрем да се оправдаваме, че сме в черния списък на най-малко купуващите книги – 1.5 или 2 книги годишно. Има други форми, които могат да запълнят тази празнота и за това са създадени обществените библиотеки. Макар и малко, държавата и общините отделят средства, за да може библиотеките да осигуряват възможността за четене. Трябва да работим с тези родители, които по една или друга причина са забравили, че библиотеката е нещо, което всяко семейство трябва да има вкъщи. Навсякъде по света текат подобни кампании – родителите да четат повече книги на децата си, а не да ги оставят да използват само таблета и компютъра. За да онаследи детето това поведение на работа с писмения текст в класическия му вид – да разгръщат списания, вестници; дори и да не държи правилно книжката в първите моменти, то свиква с буквите, илюстрациите, започва да разказва, научава буквите – защото четенето не е елементарен процес.
Ролята на учителите къде е?
Ролята на учителите е много важна, но тя идва на по-късен етап. Да си припомним поговорката за първите седем години. Наистина родителите, детската градина, детските библиотеки трябва да си сътрудничат, за да се развие у детето любовта към четенето. При някои деца тя се появява спонтанно. Ще дам един пример, истински случай – дете в първи клас, което говорейки със свои съученици разбира за Столична библиотека. Майка му го довежда и ни казва: „Аз не знам за какво му са книгите и четенето, но ще го запиша. Днес не се успява така.” Ако в този момент учителят на седем години започне да работи с детето, ще постигне различни резултати, но процесът ще бъде доста затруднен.
Самите учители идват ли при Вас? Има ли някакви форми, при които учителите да се обучават на нови подходи как да запознаят децата с книгите през библиотеката?
Трябва да се търсят. Като цяло няма много форми на сътрудничество между училището и библиотеката. Добър пример е програмата на МОН „Усех”, която включва извънкласни форми на работа на учениците и учителите – посещение на библиотека, театър, запознаване с музиката, учене в неформална среда. Има големи възможности да се работи върху това учителите могат да използват ресурсите на библиотеките. В последните години с различни реформи бяха закрити доста училищни библотеки, а тези, които останаха, не могат да поддържат в пълнота нещата, които са необходими. На нас също ни е трудно да развиваме пълноценни библиотечни колекции, като съзнавам, че трябва да започнем да предлагаме електронни ресурси, електронни книги, електронно съдържание, което да бъде достъпно и от тук, на място в библиотеката и дистанционно от дома на читателите, като разбира се, спазваме авторските права.
В каква посока трябва да са следващите стъпки на сътрудничество на институциите с библиотеките – общини, министерства и т.н. ?
Може да се каже, че европейските стандарти за информационно и библиотечно обслужване навлизат много бавно в нашата страна. Има закон за обществените библиотеки, който предвижда такъв стандарт, тъй като публичните библиотеки в цял свят са единственото място, което осигурява основното право на човек – достъп до знание и информация. В нашата страна обществените библиотеки са в рамките на Министерство на културата: те са 27 регионални и около 3700 читалищни библиотеки, които покриват цялата страна. Основната субсидия за тях се получава от държавния бюджет през Министерството на културата и общините. Общините дофинансират библиотеките, но в последните 5-6 години на криза това финансиране е крайно недостатъчно. Отделно от това са училищните и университетските библиотеки, които са в рамките на МОН, така че това според мен ведомствено разделяне на библиотеките не е правилно. Библиотеките по същество не са толкова елемент на кулутрата, а на образованието. В тази връзка ние винаги оставаме леко пренебрегнати сред всички изкуства. Без да ги подценявам, но за да има потребление на културни продукти, трябва да се изгради потребност, което се прави от библиотеките. В основата е писменото слово и съпреживяването на художествените произведения, което след това учи човек да пожелае да види театрално, опено, оперетно представление или филм.
И все пак библиотеките днес са мултимедийни, те са много повече от носители на писмено слово и това е посоката на тяхното развитие, нали?
Да, това е посоката на развитие, затова отговорността и промяната в държавната политика трябва да е значителна. Става дума библиотеките да се превърнат в модерни културни и комуникацинонни центрове, ресурсите трябва да се съчетават. Още повече, че на много места в Европа и света библиотеките се използват за работилници за объждане на идеи и политики, било на местно или национално ниво, това са обществени парламенти, в които политиците могат да се срещнат с гражданите и да обсъждат различни проблеми. На много места те се използват за услугите на електронното правителство, тъй като разполагат с квалифициран персонал, който може да посредничи и помага с техническото предизвикателство на гражданите. Ние говорим непрекъснато за и това се отчита от Европейското правителство, че има разделение между поколенията и има поколения, които са дигитално неграмонти, които изпитват затруднения в ползването на комтюпър. За да се въведе електронното правителство се предполага, че трябва да се повишат компютърните умения на всички хора, които са над 50 години, а те не са малко, и трябва да може да се възползват. Едновременно с това трябва да работим с тези млади хора, които са функционално неграмотни, въпреки че са дигитално грамотни. Последното изследване на Европейската комисия за грамотността показва, че грамотността в дигиталната ера има много по-високи измерения, защото дори работата в електронна среда предполага значителна четивна грамотност. Все пак и през екрана ние пак работим с писан текст, само формата е различна.
Да завършим оптимистично, с насоченост към родителите. Кои са вашите 3 златни съвета как родителите да приобщат децата си по-лесно към книгата и четенето?
Да не бъдем максималисти – предлагам родителите да започнат да водят децата си на възраст една година и половина – две години. До този период приканвам всички родители да не ползват само таблети и компютри, а списания и книжки. Нека провокират децата си да разлистват, разказват, гледат илюстрации, рисуват и след това заедно да обединим усилията си, надявам се със специалисти, които ние ще привлечем по детско четене, за да формиране у децата потребността да четат. Така те ще бъдат готови за момента, когато на 7 години стъпят в училище. Такава е и практиката на немските специалисти – да имаме предвид трите крайъглни камъка на детското развитие: 0-3 години, 3-5 години и 5-7 години, които да бъдат обща воля на обществото.
Прочетете още:
Спаска Тарандова за веригата родител-дете-библиотека
Фотооко към стаята за ранно детско развитие
Маратон по творческо писане с Жюстин Томс