Сатиричен театър „Алеко Константинов” и Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково представят
Речта на селския крал от Румен Леонидов
Сезон 2013/2014
273-а премиера – 11 октомври 2013
Постановка – Елин Рахнев
Сценография – Татяна Димова
Музикално оформление – Георги Георгиев
Моноспектакъл на Диян Мачев
Един малък селски крал, избран за кмет в родното си село, се изправя срещу житейските порядки в големия свят, в големия град, срещу безобразията на криворазбранатата ни глобална цивилизация. Монологът на Малкия Мавруд, както е известен сред местните люде, е трагикомична изповед, в която се оглеждат учудването, възмущението и болката на повечето будни българи, несъгласни с наложения им пластмасов модел на живеене, дишане, хранене и правене на любов.
В своята реч най-малкият управленец в държавата прави следните обобщения: „Тук на село, философският въпрос, кое е първо, яйцето или кокошлето, вече се реши от самосебе си. Ние, българските селяни, казваме на света: яйцето се ражда от яйцето, защото вече истински кокошки няма. Стига с тия спа центрове и молове, стига с тия нови хотели, те не хранят народа, яйцата са майката на храната. На село от всяко яйце се пръква по едно пиле. От вашите крайморски заведения се раждат само гангстери, сутеньори и проститутки, станахме нация от бармани, салонни управители и камериерки, от масажистки, сервитьорки, продавачки и таксиджии… Само селяните ще оправят тази държава! Не който пее, а само, който работи, зло не мисли. Затова вечерните новини трябва да започват с бъдещето на българската кокошка. Защо вие, от телевизорите, се занимавате с всичко друго, но не и с онези, които хранят държавата? Кокошката, неуважаеми господа, трябва да е не само на челно място в ценралните новини, но тя трябва да заеме и водещо мястото в герба ни. Други народи може да си турят по гербовете всякакви орли и орлици, лъвове и лъвици, защото на империите това им приляга, но на нас не ни отива нито лешояд, нито сокол пиле, нито един, нито два лъва. Че и изправен на задните са крака. Само кокошката е достойна за нашия герб! Защото сме домошарен народ, защото сме народ от домашни животни. Ние сме народ, по-скоро любопитен като кокошка, отколкото цар на народите. Няма цар, който да изтърпи 500 години робство. Защо тогава на герба ни да стои този лъв? Кога България е била в Африка? Кога по тия географски ширини са бродили разгонени лъвици? А? Мълчите, защото не знаете отговора. А не знаете отговора, защото отговор няма. Отговарям ви аз: от Левски ни останало само едното име на левчето, на което утре ще му викаме юро.“
Румен Леонидов
Елин Рахнев е роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”, а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Работил е като журналист във вестниците „Денят” и „Континент”. Четири години е издател и главен редактор на списанието за литература и поезия „Витамин Б". Водил е редовни рубрики във вестник „7 дни спорт”, в списанията „Тема” и „Его”. Основател и сценарист е на редица телевизионни предавания. Автор е на стихосбирките „Съществувам”, „Развяване на минзухара”, „Октомври”, „Канела”.
В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов", когато създава „Театър на последния етаж”. От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Сатиричния театър „Алеко Константинов”.
Автор е на пиесите „Боб”, „Флобер”, „Високата есен на твоето тяло”, „Кукувицата”, „Фенове”, „Маршрутка” и „Тест”. Последните две пиеси са играни на сцената на Сатиричния театър. Елин Рахнев има две награди „Икар” за драматургия – за „Боб” (1999) и за „Фенове” (2003). През 2011 г. печели и наградата „Аскеер” за пиесата „Тест”.
Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.