Барчето беше скътано между дюните в морския залив тъй, че денем чадърите от камъшит не се забелязваха. Мръкнеше ли, отдалече се виждаха десетина лампи, опасали малкия бар и масите за лека почерпка на влюбени, пристигнали тук за голямо нощно къпане. Барманът, около трийсетгодишен мъжага с широко сърце, с брада и пресипнал глас, ту свиреше на китара италиански канцонети, ту наливаше в чашите вечерно питие с парченца лед. Това лято беше пъхнал под навеса на импровизираната сцена старо пиано, на което понякога изпълняваше леки танга.
Тази вечер беше спокойна, вълните едва се долавяха по пясъка на брега, от където мокри и влюбени се връщаха първите двойки за нощните танци. Старият касетофон свиреше блус, после нежна музика, която повика на дансинга десетина прегърнати. След минута токът изведнъж спря, а с него и музиката прекъсна. Под светлината на огромната луна се виждаха само живите пламъци на двайсетина свещи по масите и от тях можеше да се разбере, че електричеството в този скрит оазис на любовта често изключва… Симпатично момче поведе към пианото слаба девойка с дълги коси, тя седна на стола пред него, прокара пръсти по клавишите и почти веднага чу гласа на бармана: „Тъмно е, след десетина минути ще светне и ще посвириш.” Но момичето започна да свири най-прочувствения романс от първия концерт за пиано и оркестър на Шопен. Тъмата наоколо сякаш нямаше значение за пианистката. Трите двойки от дансинга седнаха по местата си, стана толкова тихо, че звукът от клавишите се смесваше с плясъка на вълните; ангелски гласове на звездна любов изпълниха всичко наоколо. Девойката свиреше нежно, прочувствено, безпогрешно. Барманът взе свещта от бара, отиде до нея, взря се в ръцете й с тънички пръсти, за да се увери, че живата музика не е измама на мрака; после вдигна свещта към лицето и изговори сякаш на себе си:
– Сляпа е. Не знаех, че човек без зрение може да свири така! Сигурно го прави от голяма любов…
– Да, от любов – каза младият мъж, който доведе момичето до пианото в тази топла нощ. Дрехите им бяха мокри от нощното къпане сред вълните; пясъкът по косите и гърбовете им беше полепнал от неизлечима любов.