На 22 септември се състоя традиционното Поетично кафене. Този път темата беше "Съединение". Повече за поетичната среща прочетете тук. Първа част от стихотворенията може да прочетете тук.
Молитва за българските деца извън страната
от Марияна Еклесия
Защо си отивате, мили мои деца?
Почакайте, аз ви обичам!
В утроба ви носих, на ръце ви люлях;
после ви учих да ходите и да летите.
Каква ли е моята тайна вина,
че пътища много, а аз съм едничка?
И като вик от пронизан войнишки шинел,
вие отнасяте част от сърцето ми безвъзвратно…
Почакайте, мои незаменими деца!
В раклата пазя свещена реликва.
Монета, върху която напиисах, че
аз съм обратният полет за вас,
а писта за вашето бъдеше – е родината!
Подарък
от Надя Петрова
Не брой така посърнал и смутен
оскъдните стотинки в портмонето!
Особен е подаръкът за мен!
Не се купува, както е прието!
Дари ми просто клонката от клен,
която твойта шапка е допряла
в мига, когато мисълта за мен
за първи път в гръдта ти е узяла!
Дари ми лъх от есенна гора,
опазена от ветровете луди!
Едничък лъч от първата зора,
в която с моя лик си се пробудил!
Дари ми в мрака пламъче от свещ
от обич и от нежност засияла!
Душата ми съгрей със съх горещ
и прероди я със надежда бяла!
Повярвай!
Тези дребнички неща
сбереш ли в свойта длан благословена,
чрез тяхната нетленна красота
аз ще получа цялата Вселена!