Към тази Планина студена тъй е странен пътят
дотука ни коне нито каруци стигат
потоците в извивки непонятни се преливат
а върховете трупат се незнайно докъде нагоре
по хиляди треви сълзи росата
всред боровете вятър все въздиша
а щом следите на пътеката изчезнат
за пътя тялото ти сянката си ще попита
За първи път на български език излиза стихосбирката Стихове от Студената планина на великия китайски поет-отшелник Ханшан.
Първите стихове на разговорен език в Китай – „Стихове от Студената планина“ (ИК „Изток-Запад“) на китайския поет-отшелник от династия Тан (VII–X век) Ханшан, излизат у нас в превод от китайски.
Живееше далеч на запад папагалът
ала ловците от рода Луо го уловиха
красавици от съмване до здрач играеха със него
летеше из изящните покои
дариха му кафез от злато но заключен
посърна пъстоперата му дреха
не е той дива гъска или жерав
из облаците да се рее волно
През 618 г. в Китай на трона се възкачва генерал Ли Юан, който приема името Гаодзу и основава династията 
Тан (618–907). Годините на нейното управление са определяни като период на реставрация на Велик Китай. В тази епоха страната е прочута със своята армия и с търговията и забележителната за времето си контролирана икономика. Завземането на властта от династията Тан води и до множество промени в административната система с цел нейното укрепване – серия от аграрни декрети, предвиждащи всяко семейство да получи парче земя, позволяваща му да осигури своето изхранване, данъчно райониране, подобряване инфраструктурата на речния и сухоземния транспорт, въвеждане системата за набиране на мандарини (служителите, които били гръбнакът на китайската администрация векове наред) и др. С подобряване административната система и начина на живот на китайците се наблюдава и възход на културата, най-вече по отношение на поезията. По време на управлението на династията Тан 2300 поети сътворяват 48 000 поеми. Тогава се раждат и първите стихове на разговорен език – „Стихове от Студената планина“, които са дело на Ханшан.
В превод Ханшан означава „студена планина”. Това е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–X век), чието истинско име остава неизвестно и до днес. Въпреки оскъдните данни за живота и творчеството му се знае, че след като напуска родното огнище Ханшан, се заселва в планината Тиентай, която е известна със стръмните си и усойни върхове (от там идва и псевдонимът Студената планина); тя е свещено място за даосите, а по-късно и за чан будистите. Специалисти твърдят, че съществуват две основни традиции в жизнеописанието на Студената планина. Едната следва духа на даоизма и чан будизма и подчертава ексцентричността му, а другата, основавайки се на стиховете му, представя Ханшан като потомък на заможен род, който следва конфуцианството, домогва се до чиновническа служба, но впоследствие бива разочарован от нея и се оттегля от светския живот, като се отдава на самота.
Фактът, че е първият, който пише поезия на разговорен език, кара традиционните класици да пренебрегват Ханшан, но той е уважаван и често цитиран от чан будистките наставници. Любопитна подробност: поетът става любимец на бийтпоколението от 60-те години на XX век (американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”).
„Стихове от Студената планина“ е трета книга от поредицата „Световни поети”, част от която са още „100 хайку“ на всепризнатия майстор на хайку Мацуо Башьо и „Магмата. Слепият часовник“ на известния турски поет Йоздемир Индже.
ИК Изток-Запад
Превод от китайски: София Катърова
Страници: 176
Корична цена: 12 лв.