Днес, 2 септември, известният италиански художник Атос Фачинкани открива първата си самостоятелна изложба в София със заглавие "Реалност, фантазия… сън". Излобжбата му е първа в Югоизточна Европа. Софиянци, гости на столицата ще могат да се насладят на творбите му в галерия "Париж-Москва" до 18 септември.
Майсторът на четката сподели, че пожела да нарисува столичния кмет Йорданка Фандъкова в своя картина!
Желанието му е продиктувано от очарованието и гостоприемството на столицата на България.
Сред популярните личности, които са позирали през годините на Фачинкани са били: Кърк Дъглас, Ким Новак, Алберто ди Монако, както Дейвид Линч, Лучано Павароти и Фарнк Синатра. С повечето от тях той е запазил и до днес добри приятелски отношения.
Атос ще представи в София 23 картини като изненадата ще бъдат две платна с чисто български пейзажи – Народният театър „Иван Вазов” и храм-паметника „Александър Невски”. 62-годишния художник ги е направил специално за изложбата, а публиката ще ги види с много цветове и светлина.
„Моя начин на рисуване, е както да рисуваш фигура в студио. За това моя пейзаж е едно преоткриване, идва от реалноста, а после рисувам в студиото. И да споделя, че това идва от съня. Аз не съм пейзажист, а съня ми носи картините”, споделя дни преди откриването на изложбата си Атос Фачинкани.
Да се посветя на работата си, да науча, да посетя и нарисувам повече за една националност, вие българите сте много шармантни и интересни”, това послание отправи Атос Фачинкани към всички, които ще посетят изложбата му.
Биографични бележки
Атос Фачинкани е роден в Пескиера дел Гарда на 29 януари 1951 г.
Още от дете отделя много часове на рисуването и живописта, но трябва да внимава и да го прави скришом, в избата, 
защото майка му е дълбоко против практикуването на всичко, което може да се счете за изкуство.
След завършване на основното му образование дори не можело да става дума за училище по изкуствата и Атос, за да угоди на майка си, се записва в училище за счетоводители. За да си пише домашните и да учи, става в четири часа сутринта, защото следобед, тайно и без знанието на родителите си, се отдава на изкуството: помага в ателиетата на художници като Гуиди, Сейбеци, Новати; майстори, които не само му показват различните техники на рисуване, но и му предават смелостта да следва своите страсти и да вярва в своя талант. Помагайки им, Атос разбира, че е неизбежно изкуството да стане неразделна част от живота му и че желае да стане художник.
Решен да не позволи вече на никого да му налага избор, който не е негов, започва да посвещава на рисуването цялото си време.
Работите от младежкия му период в стил експресионизъм често изобразяват мрачни и прекършени от теглото на страданието персонажи. За да задълбочи изследването на образа, художникът влиза в света на затворите, на маргиналите, в психиатричните болници.
Атос успява да почувства като своя чуждата болка и да я предаде на своето платно. Младият художник започва да продава своите първи творби и да прави своите първи изложби.
Не минава много време и силата и експресивната наситеност на неговите картини биват забелязани; започват да му възлагат по-важни поръчки и да му предлагат все по-престижни изложбени пространства.
Така Атос се сблъсква с най-важния труд в своята ранна кариера: възлага му се изложба на тема Съпротивата; президентът на Републиката, Сандро Пертини, посещава неговите самостоятелни изложби и го обявява за Кавалер на Републиката. За художника това е значимо потвърждение на неговия труд, но от човешка гледна точка му се налага да се сблъска с период на вътрешна криза, защото срещите с толкова много болка и страдание го разтърсват дълбоко.
Почти цяла година не се доближава до статива. Вместо това прекарва много време с малкия Матия и точно тази толкова специални връзка ще му даде вярната причина да започне отново да рисува, въпреки че за неопитното око вече няма да е същият художник. Моментът на пречупване всъщност отваря един нов етап за твореца: след като премахва мрачните цветове от своята палитра и заедно със сина си преоткрива радостта от живота, започва отново да рисува, като гледа света с очите на дете.
Предпочита пейзажите, които му позволяват да насочи вниманието си към природата, която представя като щедра и пищна. Настъпва радикална промяна и в стила, който става ясно импресионистичен, използва чисти и ярки цветове, като във всяка негова картина се повтарят едни и същи водещи линии: светлината, високото слънце, обикновеният разказ.
Със своята живопис Атос очарова и публиката, и критиката, неговите творби намират място както в къщите на холивудските звезди, така и в домовете на хората, които трябва да пестят, за да си позволят Фачинкани. Открива изложби както на най-хубавите места в Италия, така и в Лондон, Виена, Париж, Чикаго, Ню Йорк, Цюрих, Мадрид, Сан Франциско, Лос Анджелис, Хамбург, Монако, Токио, Москва, Монте Карло и Хонконг.
Безбройни са и наградите, с които е удостоен през четиридесетгодишната си кариера, някои от последните са Личност на Европа през 2008 г. в Рим, наградата Иския Френдс през 2010 г. в Иския и наградата Албатрос през 2011 г. в Неапол.