„Майстори на камерната музика”
„Осем струни и пиано”
Концерт на
Деворина Гамалова цигулка и виола
Красимир Тасков пиано
11 юни (вторник), зала 9 на НДК,
19.00 часа
Програма
Красимир Тасков
БАЛАДА ЗА ВИОЛА/ЦИГУЛКА И ПИАНО (2013)
световна премиера
Дмитрий Шостакович
СОНАТА ЗА ВИОЛА И ПИАНО, ОПУС 147
Moderato
Allegretto
Adagio
Клод Дебюси
СОНАТА ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО В СОЛ МИНОР, ОПУС 140
Allegro vivo
Intermedia
Finale
Франсис Пуленк
СОНАТА ЗА ЦИГУЛКА И ПИАНО, ОПУС 119
Allegro con fuoco
Intermezzo „Китарата разплаква сънищата” (Г. Лорка)
Presto tragico
* * *
ОСЕМ СТРУНИ И ПИАНО
В рецитала Деворина Гамалова ще се включи с два инструмента – цигулка и виола, като в новонаписаната специално за фестивала творба на Красимир Тасков тези инструменти дори се редуват. Това разгръщане на един изпълнител чрез преминаването от един струнен инструмент на друг е съвсем нова инструментална форма въведена по идея на Деворина Гамалова за постигане на по-богата изразност, като се използва по-широк диапазон на инструментални възможности, тембри, нюанси, теситура. Съчетанието на тембровата красота и дълбочина на цигулката и виолата изразяват по-пълно богатството на човешката душа, както и драматично противоречивата същност на
човека. Обединяващата нишка в стилистично съвсем разнородната програма е музикалният размисъл за непреходното в живота тук и отвъд на прага между тях. Тя е заредена с изключителна енергия и интензивност на експресията, ангажиращи всецялото участие на изпълнители и публика. Баладата на Тасков със своеобразния си инструментален „дуализъм” е преминаване в различни времеви и пространствени измерения, посредством няколко метаморфозни състояния и подчертава чрез общата звукова картина идеята за свободното пребиваване на духа в „илюзорния” кръговрат на времето.
Сонатата на Шостакович за виола и пиано е неговата „Лебедова песен”, реминисценция и равносметка за изминалия път, разтърсваща изповед пред лицето на смъртта, извеждаща душата до вътрешно просветление и умиротворение.
Сонатата на Дебюси е неговото предсмъртно произведение, в което като в калейдоскоп се оглеждат неспокойните и бягащи вълнения на болния композитор, като постепенно тези трудно уловими и постоянно менящи се изживявания изкристализират в стремителния и светъл финал.
Сонатата на Пуленк, която почти не е изпълнявана в България, е написана в памет на Лорка, убит от испански националисти. Асоциацията със смъртта на поета я превръща в потресаващ реквием за жертвите на войната, изпълнен с протест против абсурда й и с копнеж за по-добър и справедлив свят. Един музикален блян за красота и истински ценности.
Деворина Гамалова
Деворина Гамалова завършва СМУ «Проф. В.Стоянов» в Русе в класа по цигулка на Анелия Попова и Софийската Държавна музикална академия при проф. Боян Лечев и асистент-проф. Дора Бръчкова. В последствие специализира цигулка и виола при проф. Григорий Жислин в Royal College of Music и проф. Дейвид Такено в Guildhall School of Music and Drama в Лондон, както и цигулкова методика в Дрезден. През 2002 завършва задочно магистърската програма по богословие в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. През 2008 получава степен ‘доктор на философските науки’ (PhD) от University of West London за изследването си върху “Ролята на музиката за духовния живот”.
Професионалната си кариера Деворина започва като концертмайстор на Ризенския Симфоничен оркестър в Германия, където работи четири години. По-късно се посвещава на изпълнителска и преподавателска дейност. Асистира от 1999 до 2003г. на проф. Григорий Жислин в Лондонския Royal College of Music, а сега преподава в няколко музикални консерватории и факултети в Лондон (Trinity Laban Conservatoire, London College of Music, Goldsmiths University College), в Бърмингамската Консерватория, както и на майсторски курсове в Англия, Германия, България и др.
Концертира като солистка и камерен изпълнител в повечето европейски страни. Осъществила е соло и камерни записи за CD, участва в телевизионни и радио програми в Германия, България, Англия (ВВС), и др. Биографът и изследователят на Пуленк Benjamin Ivry определя записът й на цигулковата соната на този композитор като: “По сериозен принос има цигуларката Деворина Гамалова от България, представяща най-добрата версия, която съм чул на Сонатата за цигулка и пиано на Пуленк. Гамалова, установена сега в Лондон, притежава блестящ виртуозен стил подобно на други славянски изпълнители като Ванда Вилкомирска, който тя балансира с усет за камерно музициране.” (CD review, The Yale Review, Volume 87, Issue 4, p. 171)
От 1995-98 г. е редовен изпълнител към създадената от Й. Менухин организация "Live Music Now", чиято мисия е да доведе концертната зала до хората в неравностойно положение. Това става любимата й дейност, която от 2010 г. стартира и в България.
Деворина се занимава активно и с просветна дейност (изследователска, преводаческа, издателска, организационна). Автор е на стихосбирката “Дихание”, на ескизите в проза “Папагалът Скарей” (публикувано на български и немски), на аудио касетата “Време” (песни по нейни стихове, музика и изпълнение). Редактор и инициатор е на българския превод от руски на известната книга на архимандрит Софроний «Свети Силуан Атонски». Издател е на забележителните «Епически поеми» на Бойко Йорданов Бадев. Основател и председател е на «Фондация Благородна Бадева».
Красимир Тасков
Красимир Тасков (1955) завършва НМА „П. Владигеров” в София със специалностите композиция и пиано. Посещава курсовете по композиция на проф. Тон де Леув и проф.Тео Ловенди в Холандия и на проф. Анатол Виеру от Румъния. Носител е на национални и международни награди от конкурси по пиано (Сантандер, Испания , „П.И.Чайковски”, Москва) и композиция (Токио-1991,1995,1999 – първа награда, 2002 за клавирно дуо; Пловдив – първа награда на национален конкурс за Концерт за кларинет и оркестър в 7/8, първа награда на национален конкурс „Елиас Канети” за оркестровата му творба „Мнимият оратор”, призови награди от международни конкурси у нас и в чужбина за камерни и хорови творби и др.). През 1984 неговият клавирен цикъл „Архаични картини” е сред препоръчаните творби на Международната трибуна на композитора на ЮНЕСКО в Париж. Автор е на редица симфонични творби, сред които концерти за пиано, за цигулка, за обой, „Преображение IV”, „Празненство” и други, камерни, вокални, хорови творби, на операта-бурлеска „Царе на белите”, често изпълнявани, както у нас, така и в чужбина на престижни музикални фестивали (Япония, Русия, Словения, Италия, Франция, Холандия,САЩ и други). Има редица издадени творби, както и осъществени многобройни студийни и CD записи (Фантазии за Дуо пиано, Б. Мартину – Пиеси и цикли за чело и пиано, авторски компактдиск), като изпълнител и автор. Солист е на наши симфонични оркестри, както и активно концертиращ камерен изпълнител. Бил е член на жюри на национални и международни конкурси за пианисти.
Красимир Тасков е преподавател – професор в НМА „ Проф. П. Владигеров” – София по композиция и пиано (завеждащ катедрата по композиция).