Брой май на сп. National Geographic България

През 2013 г. Националното географско дружество чества своя 125-и рожден ден.

Списание National Geographic, връстник на дружеството, ще отбележи тази достолепна възраст с поредица статии през цялата година, обединени под общата тема

Нова ера на открития“.

Водещата статия в майския брой на National GeographicБългария ще ви разкаже за:


От Одрин до НАТО

Създадени преди повече от век, българските ВВС бдят за сигурността на родното небе

Българските военновъздушни сили, създадени още през 1906 г., са пионери в използването на третото измерение за бойни цели. Оттогава те познават моменти на триумф и загуба – унищожени след Ньойския договор (1919 г.), се възраждат през 30-те години, за да бранят небето над София в епична и почти безнадеждна битка. Първа линия на Варшавския договор по време на Студената война, днес бойните криле на България претърпяват сложен процес на модернизация в рамките на НАТО – но никога не се отказват от основната си мисия: защита и сигурност на българските небеса. За тези и други моменти от историята и настоящето на нашите военновъздушни сили разказва статията в майския брой на сп. National Geographic България.

В брой май на National GeographicБългария ще прочетете още:

Остров Врангел

От древни времена о-в Врангел има късмета да бъде разположен, така да се каже, на границата на леда. Тъй като никога не е замръзвал изцяло през последните ледникови периоди и никога не е бил заливан напълно от морето при топенето на ледовете, почвата и растителността във вътрешните му долини предлагат уникален за планетата нагледен пример за напълно запазена плейстоценска тундра. Днес о-в Врангел е един от най-слабо посещаваните и най-недостъпни природни резервати – място, където можеш да отидеш само след като получиш няколко разрешителни от правителството и единствено с хеликоптер през зимата или с ледоразбивач през лятото.


Нашият наторен свят

Възможно ли е земеделието да унищожи нашата планета? Близо половината хора на света нямаше да са между живите, ако не беше изобилието от храна благодарение на азотните торове. Но не всички имат достъп до тези облаги. В Субсахарна Африка, където 239 млн. души гладуват всяка година, реколтите се провалят, тъй като почвата обеднява, а фермерите нямат пари за торове. На други места прекомерната употреба замърсява реките и отделя парникови газове. Почти половината азотни торове, използвани за основни култури, не се усвояват от растенията. Най-много излишъци остават от фермите за пшеница, ориз и царевица в Китай, Индия и САЩ.

Ловци на елементи

Всичко на Земята е изградено от елементи – различните видове атоми. Повечето от тях са на възраст милиарди години – разпръснати из Космоса от Големия взрив или от експлодиращи звезди, а след това влезли в състава на новородената Земя и станали част от безкраен цикъл на превръщане от скала в бактерия, президент или катерица. Всички елементи в природата са открити отдавна. Днес, за да откриете нов елемент и да разширите пределите на материята, трябва първо да го създадете.

Великият китайски канал

Огромният строителен проект свързва Северен и Южен Китай вече 1400 години. Ползва се до ден-днешен. Някога Великият канал се простирал на 1800 км между Пекин и южната метрополия Ханджоу. Но от почти четири десетилетия горната половина от течението му – между Пекин и Дзинин – е твърде маловодна за корабоплаване. Днес основната търговска артерия е дълга 523 км, между Дзинин и Яндзъ. Първоначалната система от канали била изградена от император Ян от династията Суей – проява на гениална лудост според китайските историци.

Продължава и новата рубрика „Хора на риска“. В нея са представени учени и изследователи, които излагат живота си на опасност по пътя към новите познания.

Нова рубрика в списанието е и „Ръководство по оцеляване“, която всеки месец представя на читателите интригуващ разказ за преживяванията на младите изследователи на National Geographic по време на рискованата им работа на терен.

Сподели в: