Лина Петрова завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в Театрален колеж „Любен Гройс“ през 2001 г. и Театрознание в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ през 2010 г. при доц. д-р Венета Дойчева. Работи в Куклен театър „Завеса“(София Ленд) и Ripley’s Entertainment INC. (USA). През 2010г. започва работа в Театър „София“ като артистичен секретар , а от януари 2012г. е ръководител отдел "Маркетинг". Към момента е част от професионалната програма по PR към M3college.
Мястото на театъра в твоя живот? И как ти се случва той?
Не съм от тези, които цял живот са мечтали да се занимават с театър. Даже имам лоши спомени как като дете ме водят често на театър, а на мен ми е скучно и няма как да се измъкна от салона..
Така и не успях да се измъкна, макар че на няколко пъти съм искала да се занимавам с други неща. Минала съм през различни сфери в театъра – завършила съм актьорско майсторство, театрознание и в последствие се насочих към арт мениджмънта. Аз губих надежда или интерес, но театърът намираше начин да ме върне към себе си.
А има ли място в живота на българина като цяло за театър?
Да, има и то все повече! Живото изкуство, взаимодействието между актьорите на сцената и публиката в салона е неповторимо. Усещането не може да бъде заменено с нищо.Обичам след представление да наблюдавам хората, излизащи от салона. Те са развълнувани, обсъждат актьорите, спорят, независимо дали са харесали постановката или не. Не че след хубав филм например не протичат същите процеси. Разликата е в дълбочината, до която случилото се на сцената е стигнало в душата ти. Знаем че прочетения на монитор текст достига по-трудно иостава за по-кратко време в съзнанието ти в сравнение с текста прочетен на лист хартия. Вярвам, че същото важи за театъра и живото изкуство. Видяното на екрана или монитора не може да те развълнува със същата сила. Даже мисля, че новите технологии и комуникации правят услуга на театъра, карайки го да изпъкне с неповторимостта си.
Как се озова в театър София и кое те вдъхновява в работата ти днес, в ежедневието?
Дълго време не знаех къде точно е моето място. Не успях да се реализирам като актриса, бях сериозно разколебана в таланта си и се насочих към театрознанието. Оказа се обаче, че ролята на театрален критик също не е за мен. Не обичам да пиша, още повече че не смятам че написаното от мен допринася съществено за някого или нещо. Аз съм човек на действието, не мога да стоя отстрани и само да наблюдавам. Чувствам се много по-полезна и щастлива, когато успея да привлека към театъра нов спонсор или реализираме успешна рекламна кампания. Пълният салон, отзивите в пресата и феновете на театъра в социалните мрежи са моето вдъхновение.
А защо точно Театър „София“?
Темата на дипломната ми работа беше историята на Театър „София“. Аз имам специално отношение към него.
След като се дипломирах потърсих работа и директорът Ириней Константинов ми предложи единставената свободна позиция – на артистичен секретар. Аз приех с удоволствие и две години по-късно ми се отдаде възможност да поема длъжността маркетинг мениджър. Сега съм изключително щастлива и благодарна, защото всичкият ми предишен опит и сфери на театъра през които съм преминала ми помагат много.
Какво се случва с родните сцени напоследък? Кризата отразява ли се?
По-скоро не. Въпреки кризата публиката в салоните се увеличава. За Театър „София“ мога да кажа със сигурност, че имаме сериозен скок в продажбите и значително повишен интерес от страна на медиите и зрителите. На церемонията по връчването на наградите Икар 2013 получихме наградата на Министерство на културата за високи постижения в областта на мениджмънта и маркетинга. Радвам се на това отличие, зашото то е знак, както за оценката на публиката, така и за добрите условия за творчество в нашия театър.
Кое по принцип води публиката в театъра?
Трудно е да се отговори обобщено на този въпрос.
Различните представления имат различен тип публиката. Разбира се, има някои фактори, които са доказали , че привличат по-многобройна публика.
Комедията е предпочитан жанр. В голямата си част хората предпочитат да отидат на театър за разтоварване и да се посмеят. Ако е стойностна комедия и е поставена с фантазия и добро актьорско разпределение се очертава дълъг театрален живот на постановката. Едновременно с това има интерес и към сериозната класическа драматургия и едни от най-посещаемите постановки (ако се спрем на този критерий) са на автори като Шекспир, Гогол и Юго. Няма готова формула за това, кое ще привлече публиката. Важното е представлението да е добро в неговата цялостност.
Кои са ти любимите постановки от тези на сцена в момента в театър София и въобще?
Аз съм емоционално привързана към всяка една постановка на театър „София“. Имаме стойностен и разнообразен репертоар.
И все пак мюзикълът „Скачай!“ (автор Здрава Каменова, музика Мартин Каров) е едно от представления, на които се радвам много. Причината е, че в него нямаме световно известен автор или нашумял актьор и въпреки това успехът е невероятен. Оригинална идея , млад екип и актьори, които направиха представлението събитие. Реакцията и аплодисментите на публиката в салона по време на спектакъла и след него са като на рок концерт. Знам за зрители, които са го гледали над 5-6 пъти и искат да го гледат отново и отново.
„Парижката Света Богородица“ е друго представление, което осъществи една моя мечта. Лилия и Васил Абаджиеви направиха изключително красив, мащабен, впечатляващ и емоционален спектакъл. Сценографията и визията за мен са от голямо значение, а те осъществиха проект, какъвто винаги ми се искало да видя на нашата сцена.
Има ли място за смелост, експерименти в театъра и виждаме ли ги достатъчно често у нас реализирани?
Като цяло в последно време се залага по-малко на експеримента и повече на утвърдени автори, актьори и режисьори. Все по-рядко се срещат представления от непознат автор или такива, които разчупват формата и използват различен театрален език. Това обаче не означава, че няма различни и търсещи творци, които смело залагат на непознатото, отстояват мението си и визията си за театър. Важно е да има разнообразие , независими проекти и търсения в различните аспекти на театъра. Знам колко е трудно на колегите, които са се насочили в тази област и ги поздравявам за смелостта и характера, който проявяват на фона на разрастващия се комерсиален театър.
А относно комерса в театъра и полемиките за театралната реформа и диктата на зрителския интерес и продажби аз се опитвам да видя положителното в тази тенденция. Мисля си, че новата публика, която се вля в театралните салони покрай нашумели артисти и спектакли е и за добро. Това са хора, които преди не са ходили на театър или са посетили един, два спектакъла в живота си. Надявам се тази публика да еволюира и след време да започне да посещава и по-различен тип представления.
За какво си мечтаеш?
Театър „София“ да върне славата си от предишни години. Всъщност ние вече имаме сериозни успехи в тази посока. Искам Театър „София“ да бъде мястото, от където зрителят си тръгва вдъхновен, пречистен и мечтаещ.
И какво пожелаваш на читателите на Kafene.bg?
Мечтайте, борете се, не се оставяйте на течението. Всичко зависи от нас.
Вижте още в kafene.bg:
"Скачай!" – мюзикъл за света на младите хора. Две истории, два свята в пътя си един към друг
Здрава Каменова: за мен е важно да разсмивам и насълзявам
Калин Ангелов: театърът е преди всичко изкуство