Разкажи ни накратко за себе си. С какво се занимаваш. Как започна да пишеш поезия?
Работата ми е свързана с преподаване на студенти – млади хора, които всеки ден ме вдъхновяват с нестандартните си идеи и свежи виждания за света, с активно желание да го преобразяват и да го правят по-добър.
Започнах да пиша активна относително късно – преди около 7-8 години. Не си спомням кой беше казал, че най-напред трябва много да четеш, след което добре да забравиш всичко прочетено и едва тогава да пропишеш. С мен се случи точно така. Трудно мога да обясня как се осъществява творческият процес. Вероятно има „нещо отвътре”, на което му дава тласък „нещо отвън”, и се ражда поезията.
Разкажи ни и за новата стихосбирка – как се случи и какво представяш в нея?
Новата стихосбирка всъщност е първата ми самостоятелна. Издава се като първа награда в конкурс за стихотворение на тема „Любовта на края на кабела”. Благодаря на Фондация „Буквите” и на журито, което ме класира на първо място! „На края на кабела” се оказвам аз, а по кабела протичат импулси, копнежи, желания, илюзии, които се превръщат или не до осъзнаване. В крайна сметка това е път към себе си и към другите, „Междусезоние”, в което постигам (надявам се) същността си чрез поезията.
Какво носи работата по подобен проект? И по принцип поезията за теб?
Работата по подобен проект е среща с различни хора, които имат сходно светоусещане. В известен смисъл – прекрачване в една друга област, различна от обичайната, която носи пречистване, красота, преход в друго измерение. Поезията е реализиране на вътрешна потребност и на вътрешен потециал за изграждане, проява на подсъзнателния подтик да наложиш своята индивидуалност.
А къде е поезията в живота на българина днес? Има ли нужда от нея? Къде я намира?
Трудно ми е да обобщавам. Със сигурност обаче, ако не точно от поезия, всеки от нас има нужда да премине границите на ежедневната борба за насъщния и да се наслади на красотата. А красотата е навсякъде около нас. И ние по удивителен начин можем да я пресъздаваме.
Любимите ти поети?
Пушкин, Вапцаров, Смирненски, моите съвременници, които пишат из литературните сайтове – все пак не са толкова много…
Къде намираш вдъхновението?
Всяко нещо, което предизвиква силна емоция, може да ме вдъхнови. Почти общоприето е, че силната тъга, чувството за загуба и несигурност много по-лесно раждат стихотворения, отколкото радостта. Така е и за мен. Макар че в други случаи стихотворението просто е игра от съчетания на образи и звуци; с други думи – самите средства, пресъздаващи емоции, като че заживяват в своя си действителност.
Имаш ли любимо кафене и кое е то?
Клуб 5 в НДК- мястото, където всеки месец се срещам с моите страхотни приятели от Поетичното кафене.
Какво си пожелаваш? А на нашите читатели?
И на себе си, и на читателите пожелавам здраве и способност да се наслаждават на хубавите неща от живота.
Вижте още в kafene.bg:
Премиера на книгата "Междусезоние" от Павлина Гатева