Националният археологически институт с музей на БАН стартира участието си в международен проект, който ще подготви предложения за разширяването на индикативната листа по Конвенцията за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Проектът, наречен "Търговската марка Дунавски лимес" (Danube Limes Brand), се финансира по оперативна програма Югоизточна Европа и включва девет партньора от осем европейски страни: България, Румъния, Сърбия, Унгария, Хърватия, Австрия, Словакия и Италия. Целта на участниците е да засилят защитата на археологическите обекти, формиращи дунавската граница на Римската империя, като едновременно с това подпомогнат развитието на икономическия потенциал на това културно наследство в полза на местните общности. Проектът ще представи пред българското общество част от националното културно наследство – обектите от Дунавския лимес, като елемент от световното културно наследство на Римската империя.
Общата стойност на проекта за всички държави е 1 139 800 евро. Срокът му е двугодишен – до края на септември 2014 г.
В резултат на проекта ще бъде подготвена необходимата документация, която ще бъде предоставена на българското правителство за стартиране на процедура за включване в индикативната листа по Конвенцията на ЮНЕСКО на българския участък от Римския лимес по река Дунав.
Дунавският лимес е границата на Римската империя по река Дунав, която е била външният отбранителен пръстен, функционирал през първите векове след Христа. Целта му е била спира варварските нашествия от север и изток и се е състоял от сложна и взаимносвързана система от укрепления, пътища и селища. Границите на Римската империя са се простирали на 3 континента (Европа, Азия и Африка) и неслучайно те са най-големият линеен обект, който ЮНЕСКО си е поставил за цел да включи в списъка от обекти на световното културно и природно наследство. Досега под закрилата на световната организация са поставени участъци от Лимеса във Великобритания, Германия, Австрия, Унгария и Словакия. Реализацията на проекта "Търговската марка Дунавски лимес" ще разшири тази инициатива по долното течение на реката.
На територията на България е най-обширната част от Дунавския Лимес – простира се на 471 км по поречието на Дунав и обхваща над 70 археологически обекта – селища, крепости, градове, некрополи.
Фокус-точките за реализацията на проекта са девет:
1. Античен кастел Димум в гр. Белене,
2. Римски военен лагер Августа в землището на с. Хърлец, Козлодуй,
3. Ранновизантийски лагер Дуросторум в Силистра,
4. Късноримски кастел Ятрус край с. Кривина, Русе,
5. Комплекс Приста в Русе,
6. Римски военен латер и ранновизантийски град Нове край Свищов,
7. Римски военен лагер Рациария край с. Арчар, Видин,
8. Античен кастел Трансмариска край Тутракан
9. Античен град и легионен лагер Улпия Ескус край с. Гиген, Плевен.
Очаква се след завършването на проекта Danube Limes Brand у нас той да окаже благотворно въздействие както върху културно-историческия туризъм в България, така и върху другите видове туризъм – гастрономически, винен, възстановителен, селски. Предвид факта, че част от българските дунавски общини са сред най-бедните и с най-висока безработица у нас, проектът може да подпомогне развитието на местни инициативи в областта на хотелиерството, ресторантьорството, транспорта, както и всякакви други дейности, които могат да се свържат с развитието на туризма. След приключване на работата по обектите от Дунавския лимес ще се създаде общ културен маршрут с останалите страни по поречието на Дунав.
Досега в Списъка по Конвенцията на ЮНЕСКО за световното наследство от България са включени Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна. От 1985 г. обект от България не е вписван в регистъра на Конвенцията на ЮНЕСКО за културното и природно наследство.
През 2004 година България е предложила за включване в индикативния списък по Конвенцията на световната организация Стария Пловдив и тракийската гробница край Александрово, а през 1984-а – древния град Никополис, Бачковския манастир, Силистренската гробница, пещерата Магура, град Мелник и Роженския манастир, неолитните жилища в Стара Загора.