Комедията е жанра, в който преобладава хуморът.
Има различни видове хумор и различни видове комедии.
Но както при всички жанрове, така и тук се съчетават драмата, трагедията, обществената критика и се множи в различни пародии и стилове.
Във всички мои филми има хумор.
Понякога можем да го намерим и само в един-единствен персонаж – извинете за препратката – Аградо /Антониа Сан Хуан/ във „Всичко за майка ми“ и Пака / Хавиер Камара/ в „Лошо възпитание“. Когато се появяват в дадена сцена, те носят хумора със себе си и се налагат над общия тон на разказа. Като сценарист и режисьор се наслаждавам много на този тип „нахлувания“ и ми отне доста време да наложа персонажите в драматичните си филми, още повече, че англоезичните критици не са толкова гъвкави, когато се налага да приемат смесица от различни жанрове – нещо толкова естествено както в живота, така и в киното. От момента, в който станем, до момента в който си легнем ние преминаваме през различни стилове, някой дори противоположни. Това ми помогна да разбера още в началото на кариерата ми кинематографичното повествование.
В тази странна смесица, която се опитвам да развия през последните тридесет години, последната чиста комедия, която съм правил бе „Жени на ръба на нервна криза“, в „Завръщане“, „Цветето на моята тайна“ и „Всичко за майка ми“ има много хумор, но само в определени моменти, както вече обясних. В „Цветето на моята тайна“ дуетът Чус Лампреаве – Роси де Палма е комичен, но основната тема бе слабостта на писателката Лео и пътя й към лудостта. Затова „Свалки в облаците“ е първата комедия, която правя след „Жени на ръба на нервна криза“, която създадох преди 25 години.
Неща, които съм взел предвид:
Репетиции/ Ритъм.
Въпреки спонтаността на жанра, комедиите, които съм правил досега /тази не е изключение/, репетираме най-вече по време на пре-продукцията, а след това и на снимките. Спонтанността е плод на репетицията. Сценарият не е готов, докато филмът не излезе в кината. Репетираме текста като театрална творба. Интересното е, че както в „Жени на ръба на нервна криза“, така и в „Свалки в облаците“ действието се развива на фона на един и същи декор. Репетирам ги като за театър, но не ги снимам така. / никога не съм режисирал театър, не знам как стават нещата там/. Това са орални комедии, хуморът е основно в думите и диалозите и липсата на скромност в персонажите.
По време на репетиции импровизирам много, после пренаписвам отново отделните фрагменти, за да ги репетираме пак и пак, и така, докато не стигна крайния желан вариант. Заради това отделните сцени обикновено се удължават, но това е най-добрият начин, който знам за намиране на нюанси и паралелни ситуации. След като импровизираме до полуда, пренаписвам всичко отново, като се опитвам да синтезирам репетираното. И репетираме отново. Някои от актьорите, най-вече Карлос Аресес, не одобрява махането на шегите му, нищо, че са се появили докато сме търсили нещо друго и може изобщо да не са на място.
Всичко, което е написано за неговия герой и изникне по време на репетирането, трябва да остане. Ако зависеше от него, филмът щеше да бъде с продължителност три часа.
/Понякога снимам две версии на дадена сцена и признавам, че на места качвам „импровизираната“/. Лола Дуеняс също е то хората, които веднага прегръщат
първоначалната форма на сценария и всички дебелашки шеги, които са ми хрумнали по време на първите репетиции. След това се оказва трудно да й обясня, че е било просто игра, начин да удължа, развия или украся дадено действие. Когато Лола ме види да импровизирам сцена с нейния персонаж, колкото и да е скучна, ако й хареса, се вкопчва в нея и няма начин да я убедя, че не съм бил сериозен. Признавам, че понякога е успявала да ми се наложи.
Идеята за сцената в началото, в която влиза за първи път в кабината и изпада в транс, докато опипва пакетите на двамата пилоти, ми хрумна, докато се смеехме и се шегувахме, но не мислех, че ще остане във филма. След като настоя много, Лола ме помоли поне да видя как го изиграва и после да реша. И го изигра. След като я видях, нямах друг избор, освен да я оставя. Лола Дуеняс може да бъде толкова убедителна в дадени моменти, че няма земна сила, която би могла да я разубеди да не прави дадено нещо.
Филмът тръгва в най-добрите киносалони на България от 19 април.