Летене
Представления
Неделя 7 Април 2013 | 19:30 – Сцена IV етаж
Нов Български Университет, Университетски театър и Народен театър „Иван Вазов" представят:
„Летене"
текст – Оля Мухина
Постановъчен екип
режисьор – Снежина Петрова; графично оформление – студенти от програма „Изящни изкуства": Петя Иванова, Яна Георгиева, Антоанета Елмазова, Мартин Шойлев, Маргарета Бедран
С участието на
Мартина Апостолова, Симеон Гълъбов, Росен Митров, Атанас Атанасов, Боряна Борисова, Емилия Гергова, Кирил Денев, Любомир Джустров, Любомира Манчева, Марин Маринов, Мария Донева, Таня Костадинова, Златина Никифорова
Естетическият подход към „Летене" като постмодерен текст има за цел да превърне сюжета на пиесата в нова сценична медия, като трансформира „театралната кутия" в отворена пресконференциална дискусия по основни екзистенциални теми. Как най-личните въпроси се свързват с ПР стратегии и обществени медии, как едно малко затворено общество може да бъде разрушено отвътре и кои са успешните стъпки, за да стигне човек до върха – това са въпросите, които зададоха основните насоки за работа на екипа на „Летене".
Проектът е финансиран от фонд „Учебни програми" към Бакалавърски факултет на НБУ.
7 април 2013 г. от 19.30 ч. на Сцена на IV етаж
Ела, легни върху мен
Представления
Неделя 14 Април 2013 | 19:30 – Сцена IV етаж
Нов Български Университет, Университетски театър и Народен театър „Иван Вазов" представят:
„Ела, легни върху мен"
Постановъчен екип
идея и постановка – Снежина Петрова; текст – Силвия Чолева
С участието на
Велислав Павлов, Яна Мошолова, Петя Арнаудова, Мария Кантарева, Красима Ставрева, Емилия Луканова, Василия Дребова, Марина Мозжухина, Ивелина Илиева, Мария Бангьозова
Въздушното, екстазно и средиземноморско оголване в стихове е поставено от гласовете и телата на младите актьори в нов контекст и в друга пълнота, различна от концептуалността на книгите на Чолева „Писма" и „Картички". Момичета, жени излизат от бита, от ровенето в чантите, от разминаването в ежедневието, от синхрона на сешоарите, забравят с помощта на сутрешното кафе и влизат в интимността и интензивността на тайното битие, което често остава недоизказано и си отива с дима на цигарата. Пред очите на публиката се сглобяват фрагменти от случки и жестове в дома, на гарата или в някакво вътрешно (за душевен интериор става въпрос), неконкретно, но много женско място.
„Ела, легни върху мен" отваря широко прозорец, от който влиза студ, но студът някак неочаквано сгрява със споделената гледка на маса, върху която има съвсем топли неща – ту мъж, ту жена (и между тях порцеланова кана), ту парче сирене, череши, ту жената е сама и не спира да желае напасването на гласовете, или наместването на телата, или той да набере телефонния й номер. Преди тя и той да са преминали предела на болката, преди телата им да са станали сенки.
В този случай диалогът между театър и поезия е за това, което се желае най-силно, преди да е станало прекалено късно. Пълноценна интимност. Заслужава си разговорът да бъде подслушан, наблюдаван, шпиониран. А кореспонденцията между изкуствата да продължи с още експерименти, които, и това да е главното им достойнство, въобще да не бъдат усетени като експерименти.
Стефан Иванов
Проектът е реализиран с подкрепата на Фонд за стратегическо развитие към НБУ.
14 април 2013 г. от 19.30 ч. на Сцена на ІV етаж